Един от върховете на кристалната кула пое толкова много огнени кълба, че започна да звъни. В началото се чуваше меко бучене, което бързо прерасна в яростен писък. Върхът на кулата избухна в облак дим, прах и въртящи се фрагменти, които разтопиха дупки в снега и земята, където падаха. Събитието до такава степен сепна всички, че разсея за момент дори и Господарката.
В този кратък миг Дългата сянка контраатакува.
Ботушите на невидим великан, висок хиляда стъпки, започнаха да тъпчат и ритат хората върху стената на Наблюдателницата и онези, които се опитваха да се присъединят към тях. За секундите, нужни на Господарката да надмогне изненадата си и да отвърне, всяка стълба беше оголена, а групите, държащи обезопасения сектор от стената, се разпръснаха. Много от тях паднаха мъртви.
Господарката спря тъпченето, но всичките й усилия да възстанови въжената връзка с хората на върха се провалиха. Дългата сянка се връщаше в играта.
Знахаря остана и наблюдава през останалата част от деня. Бях с него. Нищо повече не се случи.
Потеглихме обратно. Знахаря каза:
— Като цяло, това можеше да е чиста печалба.
— Все още имаме хора вътре. Ако можем да ги запазим.
— Ще положим всякакви усилия.
Умът му препускаше. Случилото се не влизаше в неговия сценарии и сега той се опитваше да го включи като преимущество. Не му оставаше излишно внимание за дреболии, като защо аз яздех коня на Тай Дей, а моят шурей ходеше пеша.
Което ми напомни, че трябва да проверя Дремльо. Времето и войната не се развиваха по начина, който очаквах, така че неговият живот е вероятно също да не е много удобен напоследък.
Вятърът се усили значително по време на разходката ни. Ледени топчета нахлуха като предвестници на бурята.
— Имам чувство, че ще стане много зле.
Знахаря изсумтя:
— Жалко, че тя не започна офанзивата сутринта. Можеше да сме вътре и да се топлим.
— Да се надяваме, че е последната голяма зимна буря.
— Което ми напомня — как ще намерим семена за посев?
47
Бурята се проточи дълго време. На няколко почти се изгубих по краткия път от моето убежище до каруцата на Едноокия или до подслона на Знахаря. Виелицата донесе толкова мразовит въздух, че трябваше да преместим Пушека в землянката на Едноокия, за да го спасим от измръзване. Войниците страдаха зле, макар и в повечето случаи поради собствения им провал да се подсигурят с подходящ подслон. Пленниците ги бяха предупредили, че тук зимата ще е много по-сурова от най-лошите им очаквания за този сезон.
Още веднъж си припомних радостите на споделената квартира с майка Гота.
Тай Дей настояваше, че тя трябва да влезе заради времето, а пък аз ставах все по-мекушав, докато остарявах. Съгласих се.
Тя се държеше нехарактерно за Кай Гота. Пазеше съветите за себе си през повечето време. Не ми се пречкаше. Изкопа студената земя и я изнесе заедно с Тай Дей, така че да имаме повече място. Не изрече и една презрителна дума през цялото време, което прекарах в писане. Тя работеше усилено, за което всъщност никога не съм имал основание да я критикувам.
Изнервяше ме. Беше почти човек. Макар и да положи много малко усилия да бъде приятна или дружелюбна.
Капитанът, обаче, през цялото време делеше пространство с Едноокия и Пушека. Той беше много по-малко щастлив от мен. А аз недоволствах, защото нямах почти никакъв шанс да странствам с Пушека. Когато бях там, те обикновено не ме оставяха да бродя с призрака достатъчно дълго, не повече от времето да проверя нещо специфично, което винаги беше належащо, а те претендираха, че нямат време да го проверят собственоръчно.
Знахаря не бродеше много с призрака, имаше си достатъчно работа заради виелицата и последиците от нея.
Там, в Наблюдателницата Дългата сянка и Оплаквача прекарваха часове — толкова дълги, колкото и нашите. А когато не беше със своя съюзник Оплаквача, Господарят на сенките си шушукаше с Нараян. Сингх изглежда се беше поокопитил, понеже имаше почти приятел. Дъщерята на нощта се задоволяваше да игнорира всички и живееше изцяло затворена в себе си.
В крепостта битката продължаваше. Почти завиждах на нашите момчета, които бяха хванати в капан там. Те бяха изплашени през цялото време, но стояха на топло и в повечето случаи имаха достатъчно за ядене. На всеки три дни се изсипваше нов сняг. Суровите ветрове не престанаха да духат. Започнах да се тревожа ще ни стигнат ли дървата. Снегът беше така дълбок, че бе почти невъзможно да се разтъпчеш наоколо. Никой не знаеше как да направи снегоходки. Вероятно само три или четири момчета от Старата банда, освен мен, знаеха какво са снегоходки.