— Мислиш ли, че Прабриндрах Драх може би ще се измори от честта винаги да влиза пръв в тези битки?
Той ми отправи сепнат поглед.
— Толкова ли съм очевиден?
— За какво? — огледах се наоколо. Само Тай Дей беше достатъчно близо, за да чуе нещо.
— Ти, просто… Може би неговата дивизия е най-необучена.
— И най-ненадеждна?
— Тази армия ще понесе много страдания, преди да стигнем до Катовар, Мъргън. Поправи ме, ако греша. Струва ми се, че би било в интерес на Отряда, ако повечето от тях се случат извън собствените ни редици.
— Хм?
— Доверявам се на моята стара дивизия. Немалко от онези хора искат да се присъединят към Отряда. Повечето от тях ще се бият с принца, ако им заповядам.
Напоследък много талианци искаха да влязат в Отряда. Мисля, че повечето от молбите бяха искрени. Хората, които положеха клетвата, винаги оставаха. Никога не приемат вричането лековато.
Клетвата винаги е полагана в тайна. Скорошните новобранци бяха помолени да запазят новата си вярност за самите себе си. Никой извън Отряда нямаше понятие колко силни наистина бяхме. Посветените също щяха да ви пратят за зелен хайвер, ако името им беше например Господарката. Стареца превръщаше параноята във фино изкуство.
— Това го разбирам. Онова, за което се чудя, е как ли Господарката ще приеме щетите? — Ако нещо оцелее зад гърба на принца, то обикновено остава за нея.
Свиването на рамене на Знахаря ми каза, че самият той не беше много сигурен.
— Няма да я поставя на позиция, където трябва да се бори с твърде силно изкушение.
— А новата дивизия?
— Не бих ги помолил да загърбят принца. Вероятно никога няма да са готови да вземат нашата страна в междуособици — той ме погледна в очите. Тази кампания го издигна до ново ниво на неумолимост. Изглеждаше като традиционно споглеждане с Кина. Не отместих очи.
Знахаря обясни:
— Аз ще спазя обещанията си — имаше предвид, че нашите работодатели щяха да ни предадат. Радишата, специално, бе решена да ни измами. Принцът прекара достатъчно дълго време, тук, навън, за да стане един от бандата. Но никога не получихме възможност да обработим с нашата магия сестра му.
— Прекарвам много време — додадох аз, — желаейки да си бях останал момче от фермата.
— Още ли имаш проблем с кошмарите?
— Всяка нощ. Но не е като директна атака. Винаги успявам да си проправя път и използвам възможността да разузная. Със сигурност адът не е приятен, това ще ти кажа. — Кина, или някой, или нещо, което искаше да го смятам за Кина, беше в сънищата ми през цялото време. Моето собствено убеждение беше, че това е Кина, не Ловеца. Все още обещаваше да ми върне Сахра.
Щеше ми се да направя нещо за миризмата.
— Дали се опитва да обработва и Господарката?
— Вероятно. — Почти несъмнено. — Или може би Господарката обработва нея?
— Хм — той не слушаше. Сега се съсредоточи върху Наблюдателницата. Към нея засвистяха огнени кълба.
Няколко проблеснаха и в руините на Киаулун. Хората, които Могаба държеше там, бяха упорити. Човекът наистина умееше да намира добри войници и да ги мотивира. Прабриндрах Драх беше започнал да събаря части от разрушения град, сграда по сграда, спасявайки каквото имаше за горене.
Времето продължаваше да е мразовито. Една педя сняг покриваше земята, а лапавицата отгоре беше замръзнала. Това ли беше пролетта? Колко още бури щеше да се наложи да изтърпим, преди времето да се откаже да ни доставя неприятни изненади? Оцелелите кристални кулички на Дългата сянка със сигурност изглеждаха удобни. Чудех се защо той не ни досаждаше много напоследък.
Проверих дима, издигащ се от Киаулун. Надявах се принцът да запази няколко хубави местенца, където ние, важните клечки, да си направим удобни бърлоги, след като той изкорени последните партизани.
Уморих се да живея като язовец.
— Какво става там? — попита Знахаря, сочейки Наблюдателницата.
— Нищо не се е променило. Не разбирам Дългата сянка. Дори и малко. Изглежда, сякаш е решен да се самоунищожи. Той е в някакво емоционално тресавище, неспособен да упражни никаква инициатива. Бил си в такова състояние, предполагам. Аз също. Известно ти е какво трябва да се направи, но просто не можеш да помръднеш. Изглежда не си заслужава усилието. Това е някак същата парализа, който овладя Пушека онези последни няколко седмици, преди да изпадне в кома.