— Нямах предвид защо сме тук, охлаждайки задниците си. Чудех се защо се намираме в този край на света със замръзнали топки, където лунатици без достатъчно разум да се предадат мятат камъни по нас, а Знахаря и Господарката си въобразяват, че това е начин да проникнем в неуязвима крепост.
Тай Дей даде воля на мислите си:
— Понякога нямаш никаква идея за нещата, които стават, нали? — той възстанови самоконтрола си и се върна към своя стил. — Ти следваш пътя на честта, Мъргън. Стремиш се да отмъстиш за Сахра. Както и всички ние. Моята майка и аз те следваме, защото твоят дълг е и наш.
Ти, лъжлив пишколизец.
— Така е. Благодаря. И ще се разплатим, нали? Но това време просто изцежда топлината от мен. А ти как си? — сякаш всички млади хора мечтаят да изкарат зимите си в Киаулун.
— Мъглата е обезсърчаваща — призна той. Между нас затрептя стрела, изстреляна от някой, който не знаеше как да постъпи с мишени, които не вижда добре.
— Тези са някакви много твърдоглави копеленца — казах аз. — Могаба трябва да ги е убедил, че ще ги изядем живи.
— Вероятно не са видели свидетелство за противното.
Прибрах стрелата.
— Изведнъж стана приказлив и философски настроен, а?
Тай Дей сви рамене. Напоследък изглеждаше по-словоохотлив. Сякаш не искаше да забравям, че стоеше по-близо до мен от сянката ми.
Навлязохме в област, която преди земетресението е била площад. Мъглата правеше невъзможно забелязването, на каквито и да е ориентири.
— Мамка му! — беше философската оценка за ситуацията.
— Там — Тай Дей посочи светлина от лявата ни страна.
Различих нещо като приглушени проклятия на талиански. Сякаш войници недоволстваха при игра на тонк — занимавка, възприета ентусиазирано от южняците.
Насочих се натам, джапайки в лапавицата. Сега кишата стигаше до глезена, с изключение на мястото, където кракът ми продължи да пропада, докато не нагазих до коляно. Затъването ми беше проява на добър късмет. Накара ме да започна да редя проклятия на талиански. Някакви войници наблизо се притекоха на помощ. Щели да ни причакат, подочули да се препъваме наоколо по-рано. Разпознаха ме. Аз не ги знаех.
Оказаха се банда картоиграчи. Изгубили своя офицер, сержантът им бил убит и нямали никаква идея какво да правят със себе си, така че просто се опитвали да не се пречкат и да се топлят. Един от провалите ни като военни възпитатели. Не бяхме насърчили новаторското мислене на взводно равнище. Или на кое да е друго.
— Не мога да ви кажа, момчета, какво да правите, защото не съм наясно с положението ви. Докладвайте нагоре по командната верига. Намерете командира на вашата рота.
Тя обясниха, че цялата им рота била изпратена да прочисти района от стрелци. В мъглата онези снайперисти нямали проблем да познаят кои са враговете им: всеки, който не е с тях — лукс, с който талианците не разполагали. Останалата част от ротата била там някъде в мъглата.
— Нарочно ли запалихте този огън?
— Не, сър. Някои момчета се възбудиха и използваха бамбуковите си цеви. Просто не го угасихме.
— Защо не изгорихте сградите и не изпекохте снайперистите?
— Заповеди. Има цели сгради, които са в добро състояние. Принцът иска да установи щаба си тук.
— Разбирам — може би повече, отколкото талианецът осъзнаваше.
Прабриндрах Драх вече имаше щаб. И то в по-добър квартал, с много по-добри условия за живеене.
— Не ми е работа — рекох им, — но ще ви кажа. Не се убивайте, като се опитвате да спасите купчина камъни и дъски. Ако малките лайна стрелят по вас, изгорете ги. — Някъде в аналите се споменаваше този урок за сражения в града. Той беше и горчиво подсилен от собственото ми преживяване в Деджагор. Ако дори и малко се безпокоиш за опазване на имущество, момчетата от другата страна ще те изядат. Когато си в битка, не се тревожиш за нищо друго, освен да пипнеш врага си, преди да те хване той.
Стрели продължаваха да идват през мъглата. Те не нанасяха поражения, но ни известяваха, че стрелците имаха добра идея къде се намираме.
Окуражени, войниците на принца потеглиха, за да се посветят на масов палеж. Аз се подсмихнах.
— Гордея се със себе си. Направо ще се пръсна от гордост.
— Което трябва да се прави, трябва да се направи — откликна Тай Дей, явно разбрал ме погрешно.