— Дойдох да те помоля още веднъж да преразгледаш заповедите си, принуждаващи ме да остана бездеен в Чарандапраш. След тази катастрофа повече от всякога се нуждая от гъвкавост, за да спечеля време.
Искането се повтаряше всеки път. Дългата сянка бе уморен от него.
— Ако не можеш да изпълняваш заповедите, както са ти дадени, генерале, без да разпитваш всеки и постоянно да ми натякваш, тогава ще намеря някой, който ще го направи. Сещам се за онзи приятел, Кинжала. Той направи за нас чудесни неща.
Могаба само наведе глава. Премълча факта, че успехите на Кинжала дойдоха, защото му беше позволена точно онази свобода на решение и придвижване, за която Могаба настояваше от почти две години.
Избликът на Дългата сянка не беше неочакван. Но Могаба се почувства задължен да опита, за доброто на войниците си.
Удушвачът Сингх пристъпи към Господаря на сенките. Миризмата му го предхождаше. Дългата сянка се отдръпна. Дребният мъж каза:
— Те се придвижват към нас. Вече няма никакво съмнение.
Дългата сянка не го вярваше, защото не му се искаше да е истина.
— Зимата едва започна — но когато погледна свирепо Оплаквача, сакатият дребен магьосник кимна с покритата си с парцал глава.
Той потисна поредния писък:
— Вярно е. Накъдето и да погледна, талианските сили са в движение. Не са големи, но са навсякъде, следвайки всеки възможен път. Опитът на Сингх да избие техните водачи изглежда ги е настървил.
Неуспешното нападение на Сингх. Дългата сянка не го изрече на глас. Неговите собствени ресурси за шпионаж сега бяха по-слаби, но му доставиха достатъчно сведения за това. Съюзът с Удушвачите беше много непопулярен и затова доста рискован. В земите на сенките Измамниците не бяха по-обичани, отколкото в талианските територии.
Могаба пристъпи, но потисна забележката си, нетърпелив да изложи собствения си план. Дългата сянка знаеше точно какъв беше той. Генералът искаше да му разрешат да удари талианските отряди, преди да успеят да се съберат в огромна сила в равнината Чарандапраш.
— Оплаквач, намери Кинжала. Кажи му да се разправи с колкото може повече от тези малки отряди. Генерале?
— Сър? — Могаба трябваше да положи усилие, за да запази гласа си неутрален.
— Може да изпратиш част от твоята конница на север да тормози врага. Но само част и само конници. Ако разбера, че тълкуваш това, сякаш съм ти дал свобода, тогава наистина ще бъдеш освободен. От другата страна на Портата на сенките.
Мина дълго време, откакто бе изпратил някой отвъд, за да го наблюдава да умира от жестока смърт. Вече просто нямаше време за развлечения. Нито би могъл да отвори пътя без Копието. Единственият друг ключ беше откраднат много отдавна от един от неговите мъртви сподвижници. Дългата сянка не разполагаше с некромантска сила, за да призове духа му и да застави подлеца да разкрие къде го е заровил.
— Бях ли достатъчно ясен?
— Абсолютно. — Могаба стоеше изпънат. Отстъпката не беше голяма, но и това беше нещо. Теренът северно от Чарандапраш не изглеждаше подходящ за набези на конница, така че щеше да използва конниците си като яздеща пехота. Все пак си оставаше възможност.
— Благодаря ви, сър.
Дългата сянка погледна косо детето, което не говореше почти никога. Той изненада поглед на пълно презрение, което изчезна, докато взорът му се променяше, заличавайки се толкова бързо, сякаш не бе нищо повече от проблясък на въображението.
Господарят на сенките остави погледа си да се рее по равнината на блестящите камъни. Някога той бе подтикнат от вманиачена нужда да разбере това място. Сега само го ненавиждаше и искаше да го остави далеч зад себе си, но му беше нужно. Без него щеше да е по-слаб, почти като Оплаквача или като Ловеца на души, чиито лудост и враждебност бяха изцяло непредсказуеми. Тя изглеждаше абсолютна рожба на хаоса.
— Къде е онази, така наречената Ловеца на души? — попита той. — Никакъв знак ли няма?
Оплаквача, който бе получил сведения от групата тъкачи на сенки, чийто кръг използваше колония от прилепи шпиони, излъга:
— Нищо. Въпреки че имаше нещо странно, което се случи в Талиос, по времето, когато братята на джамадар Сингх проникваха в двореца. Може да е била тя.
Два писъка, толкова дълги и пронизителни, както обикновено, се откъснаха от дребния магьосник. Той започна да се тресе, да трепери и да се гърчи.