Би трябвало да съм търпелив. Сега тази игра беше изцяло в мои ръце. Чичо Дой и майка Гота нямаха понятие, че знаех.
Отидох да проверя Радиша Драх.
Веднага можех да кажа, че съжаляваше, задето е изпратила Бесния Корди да провери нас, лошите момчета. Тя беше раздразнителна дърта вещица без любимата си играчка.
Хората също го забелязваха. Не беше на добро — с всичките тези жреци наоколо, винаги търсещи за какво да се хванат.
Още работа за мен, да ги държа под око. Трябваше да го обсъдя със Знахаря, да видим дали няма да реши да го използва.
Забелязах друго интересно развитие в Талиос. Победата при Чарандапраш сега бе общо достояние. Хората от всички касти и религии, богати и бедни, поддръжници на Черния отряд или негови врагове, явно приемаха със сигурност, че идва ред на Наблюдателницата и ще я завладеем без усилие. Където и да погледнех, не откривах страх от Господаря на сенките.
Изглежда Талиос се връщаше към добрите стари времена на интриги и удари в гърба — вероятно преждевременно.
Върнах се на юг, проследявайки Бесния Корди.
Бесния изглеждаше кисел. Не беше взел присърце назначението си. Той и спътниците му още не бяха достигнали Чарандапраш. Не отделих време да проуча, но май изчакваха подобряване на времето. И никой не беше нетърпелив, освен Бесния Корди, да се включи в битката. Те също си мислеха, че войната е спечелена. Защо да ходиш там, където още се убиват един друг? Човек може да пострада! Без да споменаваме студа, примитивните условия на живот, липсата на забавление и изтънчена кухня…
Върнах се обратно откъм студената и кървава страна на Данда преш, рязко увеличавайки височината, като търсех знаци от Могаба, Гоблин, форвалака, Ловеца на души. Пушека не можеше — или не желаеше — да открие никой от тях, макар че общото местоположение на Ловеца можеше да бъде определено по плътността на гарваните.
Тя не беше помръднала от мястото, където шпионирах срещата й със Стареца.
Пушека доближаваше Портата на сенките не повече отпреди.
По дяволите! Почти целият състав на онова, което Знахаря наричаше старата си дивизия, сега бе разположен по деретата и скалистите склонове на територията между Наблюдателницата и Портата на сенките, яхнала пътя на юг към Катовар. Някои от тези глупаци, изпратени твърде близо до Портата на сенките, продължаваха да стрелят по онова, което им се струваше, че виждат от другата страна. Няколко огнени кълба винаги се носеха през хладния въздух. Чудех се дали Стареца знаеше, че го правеха. Съмнявах се да е блестяща идея. Вероятно бе достатъчна само една зле насочена огнена топка и портата щеше да се срине.
Завърнах се в Наблюдателницата. Винаги си беше приключение да се шляеш през тъмните коридори на крепостта. Понеже Дългата сянка така силно се плашеше от сенките, човек би си помислил, че той ще държи вътрешността ярко осветена. Предполагам, разбрал е, че е невъзможно, и се задоволяваше да живее в своята кристална стая и се обграждаше със силна светлина само когато трябваше да се движи наоколо. Не излизаше навън много често.
Оплаквача, Нараян и Дъщерята на нощта се разхождаха свободно из мястото. Те не се плашеха от тъмните му ъгли. Никога не бяха попадали на нещо страшно. Детето се отнасяше презрително към страховете на Дългата сянка.
Нито тя, нито Нараян бяха наблюдавали всичко, което можеха да сторят питомците на Господаря на сенките.
Нито пък ние, опасявах се.
Господарката беше създала фабрика за презареждане на изпразнените бамбукови пръти. Тя беше уверена, че ще се нуждаем от тях. Опасявах се, че е права.
Камъкът потръпна. Вечността се подсмихва презрително, докато поглъща собствената си опашка. Студеното празненство е почти приключило. Дори смъртта е неспокойна.
Стените кървят.
В тъмнината на сивата крепост е трудно да се забележи, но капки яркочервена венозна кръв са започнали да се просмукват от процепите между камъните. Тя блести на светлината, издигаща се от бездната. Малките сенки се дърлят наоколо гладни.
Един гарван наблюдава.
Мъглата от бездната е започнала да изпълва крепостта. Половината от килналия се трон е затулен. Сега той едва-едва се накланя. Изглежда сякаш фигурата там щеше да се плъзне в мъглата, ако не беше прикована.
Тронът се приплъзва с още една милионна от инча. От измъчената фигура се надига стенание. Слепите й очи примигват.