Върнах се още един час във времето. Оплаквача не правеше нищо друго, освен да седи там и да чака. Прескочих напред, планирайки да го дебна, докато открия нещо интересно. Трябваше да се прехвърля само няколко минути след пристигането на гарваните.
Те останаха само за кратко. Тогава Оплаквача успя да се докопа обратно до тъмнината. Аз се реех зад него, проследявайки го по слух и миризма. Дори и в призрачния свят Оплаквача излъчваше смрад. Той се придържаше към тъмнината, далеч от маршрутите, по които беше вероятно да се натъкне на Дългата сянка, докато не достигна определена врата. Оплаквача почука, което ме изненада. Той беше от типа създания, които просто се самопоканват вътре. Нараян Сингх открехна вратата до пролука. Оплаквача се пребори с писък. Развиваше талант в пазенето на тишина. Сингх отстъпи и му позволи, да влезе. Оплаквача се вмъкна вътре като мъничък Измамник в смъртоносно спотайване.
— Време е — прошепна той.
Време за какво?
Сингх знаеше. Той отиде незабавно при Дъщерята на нощта. Детето беше прегърбено пред малък огън, фанатично пишейки онази първа Книга на мъртвите. Струваше ми се, че почти я приключваше. Но кой знае колко голяма беше книгата?
Сингх изглеждаше несигурен как да обезпокои момичето. Напоследък явно се съмняваше във всичко. Беше близо до безполезността и го знаеше.
Макар че Господарката винаги щеше да намери роля за него.
Той привлече вниманието на момичето. Богове, беше станала толкова ужасяваща! Около нея имаше аура, нещо, което би могло да се нарече излъчване на мрак. На онази светлина очите й изглеждаха блещукащи като на голяма котка, прокрадваща се към угасващия ти огън. Ти дремеш, а тя е гладна.
— Време е — й каза Нараян с шепот, недостатъчно силен дори да раздвижи въздуха.
Детето кимна отсечено. Направи мъничък жест. Нараян се поклони и отстъпи.
Нямаше никакво съмнение кой командваше тук, кой властваше и кой се подчиняваше. Нито каквото и да е съмнение, че самата тя беше контролирана от определена сила. Детето протегна ръката, с която пишеше, към Нараян, за да й помогне да стане. Това беше ръка, на която тя не можеше да се опре. Краката й също бяха твърде вкочанени, за да се разгънат самостоятелно. За момент изпитах съчувствие, забравяйки, че тя не беше истинско дете.
Оплаквача се върна в коридора. Той се носеше пред Сингх и момичето, като разузнаваше. Онези двамата настояха за лампа, което дълбоко смути Оплаквача. Той мърмореше и се суетеше през цялото време, докато се промъкваха след него.
По лъкатушещ път, който заобикаляше Дългата сянка, гарнизона и анклава, държан от войниците на Господарката, Оплаквача ги отведе до неохранявано място на стената, гледаща към Киаулун. Аз бях някъде долу с Тай Дей, замръзнал и разочарован от самия себе си, задето съм бил достатъчно глупав, за да ходя и да проверявам лично.
Не проследих събитията в реално време. Прескочих напред, сгъстявайки случките. Целта на Оплаквача беше малък килим, скрит на върха на кула без купол, неизползвана досега. Килимът беше нов, по-малък от онзи, който бяхме видели преди, черен, като нощта наоколо. Още едно свидетелство, че не можеш да знаеш всичко случващо се, стига да не поискаш да прекараш всяка минута в наблюдение. Не бях забелязал Оплаквача да работи по този килим.
Без да си разменят и дума, тримата го повдигнаха, преметнаха го през парапета и пристъпиха напред в пространство. Щом се качиха на борда, килимът пропадна. Нараян изстена тихо, със затворени очи. Дъщерята на нощта не се впечатли.
Оплаквача пое контрола навреме, за да не се размажат по скалите или в останките долу. Той започна да го плъзга плавно само на няколко стъпки над земята, лавирайки така, че между него и Наблюдателницата винаги да има някакво прикритие.
Отправих кратък взор към Дългата сянка.
Господарят на сенките изглеждаше неспокоен. Беше изоставил проучванията си, за да се взира неопределено към Киаулун. Усещаше, че нещо се случва, но все още не можеше да си изясни какво.
Оплаквача хойкаше зад гърба на съюзника си.
Почти изгубих малкото лайно. Трябваше да се върна до момента, където го оставих, за да го пипна отново. Скоро след това той се зарея над банда от бунтовниците на Могаба в руините. Войниците не го забелязаха, но усетиха нещо и се паникьосаха, смятайки, че някой от питомниците на Господаря на сенките си търси плячка.