— За година-две ще си стъпим на краката — казваше той уверено — и след това вече няма да има защо да работиш нито ден повече. Това поне мога да ти обещая. Имай търпение и ще видиш.
— Нямам нищо против да работя, Рей — отвръщах аз, — но искам да стъкмя дом и ще напусна в деня, в който кажеш.
— Ще се постарая да не чакаме дълго това време — уверяваше ме той. — Сега по-голям стремеж в живота си нямам.
Когато на следния ден разказах на Уолтър какво смятам да сторя, той ми каза да правя, каквото съм решила и щом толкова искам, да се омъжа за Рей, но той нямало да се откаже от мен и щял да ме чака след работа пак да ходя при него както през двете години дотогава. Не можах да повярвам, че наистина мисли това, което казва, и тъй като бях вече много влюбена в Рей, оженихме се. Веднага заминахме за една седмица на сватбено пътешествие до Флорида. Бях толкова щастлива с Рей, че забравих и Уолтър, и онова, което очакваше от мен.
Първия ден, когато се върнах на работа след приказната седмица с Рей във Флорида, Уолтър ми заръча да го чакам в апартамента му, вместо да си отида в пет и половина. Разплаках се, как не се мъчих да му обясня, че обичам Рей и не искам да му изменям. Тъй се обърках, че не знаех какво да правя. В началото Уолтър ми се смя, подиграваше се на верността ми. После, когато продължавах да го моля да ме пусне, той се разгневи и заплаши, че ако не постъпя по волята му, щял да обади на Рей за двегодишната ни връзка. Може би трябваше да му дам да разбере, че ми е все едно дали ще каже на Рей и тогава може би всичко щеше да тръгне другояче. Или пък трябваше да призная на Рей, че съм живяла с Уолтър. По това време, струва ми се, Рей щеше да ми прости, защото толкова силно се обичахме, че, струваше ни се, нашият меден месец вечно ще продължи. И в двата случая щях да се откажа от службата си в кантората на Уолтър и щях да намеря работа другаде. Но се страхувах от Уолтър Грийнуей. Страхувах се от това, което би станало, ако откажех да отида при него в апартамента му; и тъй в пет и половина, вместо да се прибера у дома при Рей, качих се на третия етаж.
Уолтър приготви по един джин-физ, седнахме и дълго време се гледахме. Беше лято, топло, от време на време откъм Залива през отворените прозорци повяваше ленив бриз. Мислех за Рей, за малката къща, която бяхме наели. Виждах го как ме чака у дома, знаех колко мъчно ще му бъде, ако разбере къде съм и защо съм там. И тук вече не успях да сдържа сълзите си.
— Няма смисъл да почваш, миличка — рече Уолтър след малко. Седна до мен, обгърна ме с ръце и ме целуна. Дощя ми се да окажа съпротива, да го отблъсна, но знаех колко е безсмислено да опитвам. Беше свикнал да получава от мен винаги това, което иска, и познах, че на всяка цена е решил да получава и занапред моята любов. В този миг бях тъй безсилна и размекната от страх и злощастие, че се чувствах напълно безпомощна. Когато най-сетне отворих очи, наоколо вече се смрачаваше. Лежах и хълцах още дълго. По-късно чух Уолтър да казва:
— Всичко ще се оправи, миличка, ей сега ще се почувствуваш по-добре. Не си такова момиче, дето ще поиска да сложи край на всичко между нас. Не се познаваме от вчера, че да правим сега такива неща. Тъй можем да продължаваме вечно, нали сама знаеш?
— Не зная, не зная! — извиках аз. — Зная само, че искам да си ида. Моля ти се, Уолтър, пусни ме!
— Сега си развълнувана, мила. Успокой се и ще ти стане по-добре.
— Ще кажа на Рей, всичко ще му кажа, още щом се върна у дома.
— Ако му кажеш, това ще е последният ти разговор с него, защото повече няма да го видиш. Помисли!
Усетих как цялата се разтърсвам и безсилно заплаках:
— Боже мой, господи…
Уолтър ме остави и отиде в другия край на стаята.
— Ще приготвя още по един джин — чух го да казва от там. — Помага.
Когато се прибрах нея нощ у дома в десет часа, поисках да разкажа на Рей всичко, което ми се случи, да го помоля за прошка и за помощ. Той веднага разбра колко съм развълнувана и поиска да му обясня причината за това мое състояние. Прегърна ме, притисна ме, но дори и когато се сгуших до него, все не можех да се реша да му разкажа. Спомнех ли си заплахата на Уолтър, обземаше ме страх, че с Рей може да се случи нещо лошо. Знаех, че веднъж, в спор за някаква жена, Уолтър бе убил човек и се боях да не би сега и на Рей да му се случи нещо.
Затова не казах на Рей; не му казах и следващия път, когато бях при Уолтър. И така, цели две години продължавах да ходя при Уолтър всеки път, щом ме повика. А това ставаше поне веднъж в седмицата, понякога по два и дори по три пъти. Рей вярва, че тия нощи работя до късно в службата и не мисля, че подозира каква е причината да се прибирам толкова късно.