Откакто сме се оженили, две години вече, Рей все говори как ще си имаме дете, а аз все чаках досега, надявайки се всеки ден, че Уолтър ще ме остави. Рей вече е повишен, направиха го помощник-управител в неговия отдел и получава тройно по-голяма заплата от деня, в който се венчахме. Напоследък няколко пъти подхвърля, че според него вече било крайно време да напусна работа. Легнала будна в мрака до Рей, всяка нощ все се надявам и се моля Уолтър да си намери някоя друга, която да желае повече от мен. Но седмиците минават една подир друга, нищо не се променя и той продължава да разправя, че съм била най-привлекателната жена, която познавал, а пък аз съм бременна и не съм сигурна чие дете нося. Обичам Рей твърде много, за да му позволя да мисли, че е баща на едно дете, за което аз самата никога не бих могла със сигурност да кажа негово ли е, или на Уолтър. И до края на живота си, колкото и да обичам детето, което съм родила, ще страдам и ще бъда нещастна заради Рей.
Сега вече е много късно отново да моля Уолтър да ме освободи от работа и повече да не се виждаме, защото дори и да се откаже от мен, аз никога няма да разбера дали той или Рей е баща на детето.
Сега и на Рей не мога да кажа, не мога да му искам прошка — дори и да ми прости, все ще живеем в тази ужасна несигурност. Защо не му казах за Уолтър още преди две години? Трябваше да му го кажа още оня ден, когато се върнах на работа след сватбеното ни пътешествие, дори много преди това трябваше да му кажа. Точно тъй трябваше да постъпя. Но сега е много късно, о, колко късно е сега!
Страдам от това, което съм извършила, а сега, когато ще имам и бебе, не мога да понеса мъчението си нито ден повече.
Остава ми само едно. Просто не бива повече да живея. Длъжна съм да взема решение и да сторя каквото съм намислила. Как бих могла още една утрин да се събудя и с това ужасно чувство да живея още един ден? За всички ще бъде по-добре. За Рей ще бъде по-добре.
Може да има и друг изход, но сега нищо не ми идва на ум. Мислих, мислих, додето накрая умът ми отказа да мисли. Длъжна съм да се реша и да извърша каквото съм намислила.
… Аз се казвах Амилиа.