— Водата прави пясъка плодоносен — отговорих аз. — Където падне вода, там се ражда живот и скръбта е семето на радостта.
— Любовта е законът на живота — обади се и Лео. — Без любов няма живот. Горя от любов, заради това живея. Вярвам, че всички неща имат край, който ние не знаем. Съдбата ме тласка напред и аз изпълнявам повелята й.
— Вие сте свободни и няма да споря с вас, братко, защото вие следвате вашия път. Помислете си само какво тази жена, тази жрица на лъжлива вяра, ако още я изповядва, ви е дала в миналото! Някога, в другия живот, тъй разбирам вашата история, вие сте се заклели на една богиня, наречена Изида. Били ли сте предани само на нея? Не, друга жена ви е съблазнила и сте избягали с нея надалече. Коя сте намерили там? Измамената и отмъстителна богиня, която ви е убила, или ако не е била богинята, била е друга жена, пила от нейната мъдрост и превърнала се в оръдие на нейното отмъщение. Обладана от мъдростта, това оръдие-жена или лош дух се е отказало да умре, защото ви е обикнало и се е надявало в следващия живот да ви срещне отново. И наистина това е могло да стане само в Девашан, ако тя не е умряла при онова нещастие. Тогава ви е намерила, но е умряла. Сега се е преродила и така трябва да бъде. Вие несъмнено ще я срещнете още веднъж, но пак ще стане нещастие. О, приятели мои, не прекосявайте планините, останете тук с мене и измолете изкупление на греховете си.
— Не — отговори Лео, — дали сме клетва и няма да я нарушим.
— Щом е така, братя, недейте нарушава клетвата си. Когато пожънете нейната жътва, спомнете си думите ми, защото съм уверен, че виното, което ще добиете от вашето грозде, ще тече като кръв и когато го изпиете, няма да намерите забвение и покой. Заслепени от страст, на която знам жилото, вие се мъчите да прибавите още едно красиво зло във вашия живот с мисълта, че от това сближаване ще се родят знание и радост велика. По-добре да изберете усамотения живот в чистота и святост, докато вашият единичен живот се влее в неизказаното Добро и вечното блаженство, което се намира в него. Вие сега ми нямате вяра, клатите глави и се смеете. Ще дойде ден и съзнанието ви ще прозре истината, дори и след много превъплъщения. И тогава ще ми се покланяте в праха и ще казвате с плач: „Брате Ку-ен, вашите думи бяха мъдри, а нашите дела глупави.“
С дълбока въздишка старецът ни обърна гръб и ни остави.
— Чудна вяра наистина — каза Лео. — Да живееш през вековете в еднообразие, в бедност, за да погълне съзнанието ти нещо от безформеното, от въздуха, което се нарича „Съвършен мир“! Предпочитам да живея в опасности, но да се надявам. Не допускам той да знае още нещо за Аеша и за нейната участ.
— Тъй мисля и аз, макар че след всичко казано той може да излезе прав. Но каква полза от този спор? Ние с тебе, Лео, следваме съдбата си. Докъде ще ни доведе тя, ще научим своевременно.
Веднага се оттеглихме да си починем, че вече беше доста късно. През цялата нощ спахме неспокойно. Предупрежденията на стария калугер, мъж добър и учен, опитен и предвидлив, ни направи дълбоко впечатление. Той ни предсказа кръв и скръб отвъд планините, смърт и прераждане, изпълнени с нещастия.
Добре, и така да е, но имаше ли страдания, познати и непознати, които можеха да ни спрат? Дори и да можеха да ни спрат, аз бях готов с цената на всичко да видя отново нейното лице. Ако с мене беше така, какво трябваше да е с Лео?
Страшна беше теорията на стария Ку-ен, че Аеша е била богиня в древния Египет и че Каликрат е бил неин жрец, или най-малкото неин довереник. Царствената Аменартас, с която той е избягал, го е съблазнила и отделила от Богинята, на която се е бил заклел.
Тази богиня, въплътила се в Аеша, или употребявайки жената-Аеша и нейните, страсти, си е отмъстила на двамата в Кор, но в следващия век ударът е паднал върху нейната глава. И аз често съм мислел така. Уверен бях, че тя не е богиня, а жрица, изпратена да изпълни волята на богинята — да отмъсти или да възнагради.