Това, която тя извърши, беше плод на неудържим порив, изхождащ от възпоменания, които я подтикваха към такава постъпка. Няма друга жена по света, освен Аеша, която да го познава.
Най-сетне дали пък онова, което калугерът Ку-ен и десетки милиони хора вярват, не е истина? Дали душите на различните хора не сменят физическите си тела, така както се сменят дрехите? Чудна светлина проблесна в ума ми. Дали пък Аменартас и Кания, тази жена с царствен вид, не са една и съща? Нима не е възможно, щото тя, „добила магията на своя народ“, както сама бе написала на делвата, да победи тъмнината на миналото и да познае жреца?
Какво ли щеше да стане, ако в тая жена се бе вселила Аменартас, а не Аеша? И като господарка на страната още веднъж ли щеше да покори своя любим? Какво ни очакваше? Както и да е, истината щеше да излезе наяве.
Докато размишлявах, вратата се отвори и вътре влезе Шаман, който бе нарекъл жената своя внучка. Изправи се пред мене…
7
Първото изпитание
Шаман ме попита как се чувствувам.
— По-добре, вече, домакине, но как е вашето име?
— Симбри. Както ви казах при реката, аз съм потомствен пазач на Дверите. И съм придворен лекар в тая страна.
— Лекар или магьосник? — попитах невинно, все едно че не съм чул правилно.
Той ме погледна любопитно и отвърна:
— Казах лекар, което е добре за вас и за вашия приятел. Ако не бях такъв, досега да сте умрели, гостенино! Как се казвате?
— Холи. Ако не бяхте вие и жената, наистина не бихме останали живи, почтени Симбри, но съобразителността ви има нещо общо с магьосничеството. Затова си помислих, че сте вълшебник, макар че сте могли да ловите риба край реката.
— Дали съм ловил, Холи, не знам, но хванах двама души?
— Случайно, Симбри.
— Напротив, Холи. Като лекар изучавам бъдещето. Аз съм главатар на шаманите тук и след като бях предупреден, очаквах ви.
— Колкото и странни да се думите ви, те заслужават уважение. В тази страна изглежда, че лекар и магьосник са едно и също нещо.
— Вие го казвате и аз ви благодаря. Но кажете ми как намерихте пътя към тази страна, към която никакви хора не могат да тръгнат и да дойдат?
— Пътешественици сме само, но може да сме изучавали и ние медицината.
— Май че напълно я владеете, иначе едва ли бихте могли да пребродите тая планина, търсейки… но какво търсите? Вашият другар спомена за някаква царица, когато бяхме на брега на реката.
— Тъй ли? Не може да бъде! Ако Кания, която скочи в реката и ни спаси, е тази царица, значи я е намерил.
— Царица е, и то велика, защото името „кания“ у нас означава царица. Но как може човек, изпаднал в безсъзнание, да научи, че тя е такава? И откъде сте научили нашия език?
— Не е трудно да ви отговоря, почтени Симбри. Вашият език е древен и в нашата страна, неслучайно се изучава. Той е езикът на гърците и макар да се говори по света, странно ми е как се е появил тук.
— Ще ви кажа. Преди много години и поколения велик победител от този народ е завоювал страната на юг от нас. Той бил отблъснат, но негов генерал успял да напредне, да премине планините, да победи народа на тази страна и да наложи езика и вярата си. Той затвърдил властта си, основал династия, защото тази местност е заградена с пустини и непроходими планински снегове. Затова и не можем да се свързваме с външния свят.
— Чух нещо за тази история. Победителят не се ли е казвал Александър?
— Така е, а генералът беше Расен, от страната, наречена Египет, както гласи нашата история. Неговите наследници и до днес са на престола. Кания е от неговата кръв.
— Богинята, която той е боготворял, не беше ли Изида?
— Не, тя се наричаше Хеса.
— Това е другото име на Изида. Кажете ми, продължавате ли да я боготворите тук? Питам, защото в Египет този култ е забравен вече.
— На отвъдната планина има храм, чиито жреци продължават да й служат. Но истинския бог на тоя народ сега е Огънят, който гори в същата планина и от време на време избухва и умъртвява.
— В този огън живее ли богиня?
Той ме погледна смразяващо и отговори:
— Чужденецо Холи, нищо не знам за такава богиня. Онази Планина е свещена и който се опита да проникне в тайните й, умира. Защо ми задаваш такъв въпрос?
— Само защото древните религии ме интересуват. Видяхме Символа на Живота и тръгнахме насам, за да изучим вашата религия, за която днес знаят само учените мъже.