Употребих всякакви усилия, за да го доразпитам, но той упорито мълчеше, страхувайки се да не произнесе думи, които трябва да премълчи. Тогава излязох. Моля те, Шамане, провери в достъпните за твоята мъдрост книги и ми кажи коя може да е тази жена! Къде мога да я намеря, за да я убия!
— Да, ако можеш. И ако е жива. Но кажи ми откъде да почна?
— Започни с писмото, което главният жрец Орос от Планината ти изпрати неотдавна.
Симбри затърси из купчината пред него и извади един свитък.
— Чети — прошепна Кания.
— „От Хеса (обиталището на Огъня) до Атена, Кания на Калун. Сестро моя, съобщи ми се, че двама чужденци от западно племе пътуват към вашата земя, търсейки моя оракул, на когото щели да зададат един въпрос. Заповядвам ви на първия ден от идния месец, вие и Симбри, мъдрият шаман, пазачът на Дверите, да наблюдавате мястото при реката до стария път, защото чужденците ще дойдат оттам. Помогнете им всякак и ги доведете здрави в планината. В противен случай ще ви държа отговорни. Не мога да ги посрещна аз самата, защото ще наруша договора между нас, който гласи, че Хеса от Светилището не ще стъпи в земята на Калун, освен ако избухне война. Идването им е предопределено.“
— Без съмнение — каза Симбри — тия скитници не са току-тъй, щом Хеса ги очаква.
— Да, не са никак случайни. Сърцето ми очаква един от тях. Хеса не може да бъде жената, която търсят, по известни вам причини.
— Има и други жени в Планината — отговори сухо Шаман, — ако наистина някоя жена е замесена в тази работа.
— Понеже съм аз, той няма да замине за Планината.
— Хеса е всемогъща, внучке моя, и зад тия сладки нейни думи се крие страшна заплаха. Твърдя, че е силна, каквато е от древни времена, а има и слуги по земята и небето, които й съобщават за всичко. Те са я предупредили за тия хора и какво би се случило с тях. Знае се как отмъщава тя — на много поколения от дълги векове насам е известно. Затова не й се противопоставяй, защото зло ще ни сполети. Тя е дух, и то ужасен! Щом казва, че тъй е наредено, не можеш да ги спреш.
— А аз казвам, че той няма да отиде. Другият, ако иска, да върви.
— Атена, нима искаш Лео да ти стане любовник?
— Не, искам го за съпруг.
— Най-напред той трябва да поиска това. А как една жена може да е женена за двама мъже?
— Нямам съпруг. Ти, Симбри, знаеш това най-добре. Натоварвам те в името на кръвната връзка между нас да ми приготвиш друга доза…
— За да се заякчи връзката ни и с убийство ли?
— Заповядвам ти да го направиш!
— Не, Атена, не искам. Грехът вече лети наоколо. Твоята красота може да го оплете в мрежите ти. Най-добре е да го пуснеш да си върви.
— Не мога да го оставя жив. Аз трябва да го имам, както трябва да мразя и обичам, която го обича. Някаква сила отблъсква сърцето му от мене. О, ти великий шамане, ти, за когото няма неразгадаеми тайни, кажи ми какво казват твоите звезди?
— Научих много тайни, Атена. Ти си права, че съдбата на този човек е преплетена с твоята. Но помежду ви се издига непреодолима стена, зад която очите ми не могат да видят какво има. Зная само, че в смъртта ти, той и аз ще бъдем близо един до друг.
— Тогава нека дойде смъртта и желанието ми да се изпълни.
— Не бъди така сигурна. Не смяташ ли, че будните очи на Хеса ни наблюдават?
— Тогава покрий тайните ни думи с праха на измамата. Ти имаш тая сила. Изпрати утре вестител в Планината да каже на Хеса, че двамата стари чужденци, забележи — стари, са пристигнали, но са си счупили в реката краката и са болни. Когато оздравеят, ще й ги пратя. Въпроса си те ще зададат на нейния Оракул след три месеца. Трябва Да се задоволи с това и да почака! Спи ми се, Шаман — продължи Атена, — иначе ще ми се пръсне мозъкът. Дай ми от онова лекарство, което носи продължителна почивка без сънища.
След това те се оттеглиха и чух, че вратата се затвори.
8
Смъртоносните кучета
Към десет часа на другата сутрин Симбри влезе при мене и ме попита как съм спал.
— Като труп — отвърнах аз. — Упоен човек не би спал така дълбоко.
— Наистина, приятелю Холи, но въпреки това изглеждате уморен.
— Сънищата много ме смущават. Страдам от тях. Но вие никак не сте спал. Никога не съм ви виждал така уморен.
— Така е — отговори той. — Снощи бях на служба пред Дверите.
— Пред Дверите на какво?
— На Миналото и Бъдещето. Дойдох да ви съобщя, че след час ще тръгнете за града. Кания е вече там, за да подготви покоите ви.