— Какво говорят те, Симбри? — попита Лео.
— Че Духът на планината се е разгневил и затова праща надолу летящата светлина, наречена „Пътят на Хеса“, за да накаже земята им. Молят се на Хеса да не ги унищожава.
— Често ли се появява тази светлина?
— Рядко — за последен път преди три месеца, а иначе от години не беше изригвала. Нека да се помолим злото да отмине Калун и жителите му.
Страхотната илюминация продължи няколко минути и изчезна, както се и яви, като остави разсейващ се блясък над върха. Луната изгря на небосклона — пълно, огромно, сребристо кълбо.
Лодките ни наближаваха града. Внезапно чухме ужасен вик, идващ отдалеч. Той се приближаваше все по-близо и по-близо до нас, докато покрай нас мина конник. Лунната светлина осветяваше страха, изписан по лицето му. Конят беше красив и бял.
Конникът дойде от тъмнината и отлетя пак в нея, но след него се надигна ужасна какофония от кучешки лай. Голямо червено куче водеше стотина други, които лаеха и скимтяха.
— Смъртоносните кучета — прошепнах аз и стиснах ръката на Лео.
— Тичат подир онзи дявол — отвърна той.
Внезапно се появи друг конник, превъзходен ездач. Беше едър и разпасан — в ръката си стискаше камшик. Когато се изравни с нас и обърна главата си, видяхме, че е луд. Да, лудостта му гореше в очите. Смееше се и кряскаше диво и зловещо.
— Ханът, ханът — викна Симбри и почна да се кланя наляво и надясно.
Симбри беше много уплашен. Ханът отмина. Следваше го свита от осем души, които с камшици шибаха конете си.
— Какво става, Симбри? — попитах аз.
— Ханът е разгневен, приятелю Холи, и раздава правосъдие, както той си знае. Ще гони до смърт онзи, който го е разгневил.
— Какво престъпление е извършил оня нещастник?
— Царски сродник е, но се е влюбил в Кания. Предложил й, ако се ожени за него, да убие хана. Кания го мрази, както мрази всички мъже и го издаде на хана. Това е всичко.
— Щастлив е онзи, който има такава добродетелна съпруга — не се стърпях да отбележа аз, при което старият Шаман ме изгледа и заглади бялата си брада.
Не се мина много и отново чухме кучешкия лай. Ездачът на белия кон пак се появи. Красивото животно беше съвсем изтощено и едва влачеше крака.
Голямо червено куче с черно ухо се вкопчи в нозете на коня. Той изцвили ужасен. Ездачът скочи от гърба му и хукна към брега. Уплашихме се, че може да скочи в лодката ни, но още преди да стигне до реката, той бе настигнат от кучетата, които се нахвърлиха върху него.
Сцената не подлежеше на описание. Ханът крещеше и с дива радост насърчаваше кучетата да доразкъсат нещастника.
9
Дворецът на Калун
Със страшна мъка в душите си продължихме пътуването си към града. Едва сега си обясних защо Кания мрази този жесток тиранин, поради което и се е влюбила в Лео.
Стигнахме края на острова, където реката бе „отхапала“ парче от него, и слязохме на така образувания кей. Очакваше ни малка група дворцови офицери. Те ни преведоха през една врата на крепостта и тръгнахме по тясна улица, настлана с камъни. Лунната светлина ни разкри, че къщите нямат никаква архитектурна ценност.
Пристигането ни събуди голям интерес и възбуждение. Голям брой хора се бяха стълпили, за да ни видят. Любопитни имаше и по прозорците, а също и по плоските покриви. Улицата завършваше с площад, по който минахме през шпалир от любопитни, които правеха някакви бележки, без да можем да разберем какви. Най-после стигнахме до една врата на вътрешната стена. Тя беше затворена, но Симбри извика и я отвориха. Тръгнахме по пътечка в някаква градина, която ни отведе до голям и масивен дворец в египетски стил с кули. Влязохме във вътрешния му двор, от който можеше да се отиде в различните покои. Някакъв офицер ни отведе по един от коридорите в нашия апартамент, състоящ се от трапезария и две спални. Първобитни лампи осветяваха обстановката, отличаваща се с дивашкия си вкус.
Симбри каза на офицера да почака, докато се приготвим и после да ни заведе да вечеряме, и излезе. В спалните ни очакваха роби с добри маниери. Те ни събуха и съблякоха, като ни дадоха необличани дрехи от бял плат, подплатени по края с кожи. След като свършиха това си задължение, те ни се поклониха и ни въведоха в голямата зала, където чакаше офицерът. Той ни преведе през добре осветена зала, постлана с килими. На подиума имаше маса, заредена с чаши и прибори от сребро.