Почакахме, докато се появиха виночерпците. След тях се показа друг господин, който заудря с голям звънец. Завесите се отдръпнаха и в залата нахлуха много мъже, облечени в бели дрехи, следвани от същия брой жени. Те ни се поклониха и ние направихме същото. Макар и жълтолики, жените имаха приятни черти.
Разнесе се сигнал на тръба. Всички застанаха мирно. По коридора вървяха ханът и Кания на Калун.
Като гледахме сега хана, не можехме да си представим, че това е същият луд, който допреди малко насъскваше кучетата срещу нещастния осъден. Той беше спокоен, дори хубав, макар и с безизразни черти, твърд и едър. За такъв човек трудно би се допуснало, че е способен на силни страсти.
Кания имаше уморен вид. Изглежда, че събитията от изминалата нощ бяха прогонили бодростта й. Щом ни видя, тя се изчерви леко, даде знак да се приближим и каза на съпруга си:
— Ето чужденците, за които ти говорих.
Тъпите му очи най-напред се спряха на мен. Изглежда, че лицето ми го заинтригува. Той се изсмя грубо и каза на гръцки с примес от местни думи:
— Какво интересно старо говедо! Никога по-рано не сме се срещали, нали?
— Не, о, велики хане, но аз ви видях, когато ловувахте тая нощ. Имахте ли успех?
Той се сепна и като потриваше ръце каза:
— Превъзходен. Накара ни да го гоним, но всичките кучета го настигнаха най-после и тогава… — Тук той стисна силно устни.
— Стига сте говорили за животински работи — намеси се Кания.
В това време ханът препъна погледа си в Лео, който очакваше да бъде представен. Като изгледа снажния момък със златиста брада, ханът попита:
— Вие ли сте другият приятел на Кания, заради когото тя отиде в планините при Дверите. Не можех да си обясня защо тя си направи тоя труд, но сега разбирам. Добре, бъдете внимателен, защото иначе лично ще ви подгоня на лов!
Лео кипна, но аз навреме го възпрях и му казах на английски:
— Не отговаряй! Той е луд!
— Искаш да кажеш, че е лош! Насъска ли кучетата срещу мен, ще го убия!
Кания направи знак на Лео да седне до нея, а аз се настаних от другата й страна — между нея и Симбри. Ханът побягна на другата страна, където седна с две хубави момичета.
Тъй бяхме въведени в двореца на Калун. Храната беше изобилна, но примитивно приготвена и се състоеше от риба, месо и сладкиши, поднасяни в сребърни блюда. Присъстващите пиеха, и то повече, отколкото можеха да понесат, от силно питие, някакъв спирт, приготвен от жито. До края на вечерята Кания разговаряше с Лео, а аз се посветих на Симбри, от когото научих следното:
Търговията била непозната за населението на Калун. Мостовете по реката били занемарени и изгнили. Земята им — обширна и гъсто населена, била заобиколена с непристъпни планини. Склоновете и една обширна местност зад върха на Огъня били населени от диваци, които убивали всеки чужденец. Парите били непознати. Златни украшения носели по ръцете и главите си само придворните. Цялата търговия се водела по правилата на размяната и данъците се събирали в натура.
На гърба на десетките хиляди туземци в Калун живеела шепа властимеещи, които се считали за потомци на Александър. Те са се смесили с жълтите хора, произхождащи от някое велико татарско племе.
Наследяването на престола вървяло и по мъжка, и по женска линия. Религиите били две — едната на народа, който вярвал в Духа на планината, а другата на властниците, които боготворели духове, магии и гадания. Народът бил по-привързан към Кания, в чиито жили течала царска кръв, а по-малко — към хана и останалите дворцови хора, в които такава кръв имало по-малко.
Красива и смела жена, Кания била популярна между народа със справедливостта и щедростта си към бедните. А те не били малко, защото страната била пренаселена. Най-после народът се уповавал на нея в борбата си с кръвожадните планинци, които заграбвали житото и стадата.
Тоя народ съжалявал само за едно: понеже неговата царица нямала деца, щели отново да се повторят борбите за наследството, както след смъртта на баща й.
— Не е лъжа — добави Симбри, — че народът вече открито изразява омразата си към хана и се моли за неговата смърт, защото той го тормози много. Народът иска Кания да се омъжи отново, докато е още млада. Макар и луд, ханът знае това, поради което ревнува и избухва, ако Кания погледне някого, както преди малко. Защото, ако някой спечели сърцето и благоволението й, това означава смърт за хана.
— Може би той обича жена си?