— Да, но тя не го обича, както не може да понася и останалите присъствуващи тук. — И Симбри хвърли поглед наоколо.
Никой от сътрапезниците не изглеждаше приятен, защото всички се бяха изпонапили, включително и жените. Пияният хан представляваше жалка фигура, както се беше вкопчил в стола и с озверял глас разказваше за днешния си „лов“. Едното момиче беше прехвърлило ръка през врата му, а другото със златна чаша наливаше в устата му от силното питие.
Точно в този момент Атена го погледна и в очите й заблестяха мълниеносно омраза и отвращение.
— Гледайте — чух я да казва на Лео — и преценете лесно ли ми е да бъда Кания на Калун.
— Тогава защо не прочистите двора си?
— И да го направя, има ли някаква полза? Тия хора, които се търкалят като свине и живеят в леност върху гърба на бедния народ, сами приближават края си. От алкохола децата им се раждат хилави и болни. Но вие се уморихте. Трябва да си починете. Утре ще пояздим заедно.
Атена повика един офицер и му нареди да ни заведе в спалните. Станахме, придружени от Симбри, поклонихме се на Атена и излязохме. Тя стоеше права — фигурата й беше царствена. Гледаше ни как се отдалечаваме.
Ханът също се изправи и, въпреки лудостта си, схвана положението.
— Весели сте — извика той, — и защо не, когато човек не знае колко му остава да живее. Но вие, златобрадко, не позволявайте на Атена да ви гледа така. Казвам ви, тя е моя жена и ако и вие я погледнете по същия начин, ще ви подгоня!
Придворните се изсмяха на тия пиянски бръщолевения, но Симбри бързо взе Лео под ръка и го изведе от залата.
— Приятелю — каза Лео, — струва ми се, че ханът ме заплашва?
— Не бой се, докато Кания не те намрази. Тук тя е истинската владетелка. След нея съм аз.
— Тогава дръжте ме настрана от този пияница, защото ако ме нападне, няма да стоя със скръстени ръце.
— И няма да те упрекнат — отговори Симбри.
След този разговор ние се разделихме и влязохме в спалнята си. Спахме дълбоко, защото бяхме уморени.
Сутринта ни разбуди лаят на кучетата. Изглежда, че ги хранеха и че бяха близо до нашата стая. През трите месеца, които прекарахме в Калун, изживяхме най-неприятните сцени и преживелици в живота си. В сравнение с тях безкрайните ни скитания из снеговете и пустините на Централна Азия бяха приятно пътешествие, а пребиваването ни в манастира на Ку-ен — истински рай!
Атена ни изпрати два великолепни бели коня и следобед се разходихме с нея, придружени от няколко войника.
Най-напред минахме пред кучешката клетка, където бяха вързани тия опасни зверове. Вратите й бяха тесни, имаше и железни решетки. Никога не съм виждал по-свирепи кучета — бяха огромни на ръст, червено-черни, с гладка козина и кръвясали очи.
Щом ни усетиха, кучетата започнаха да се хвърлят като бесни върху железните решетки. Надзорът над тях бе поверен на хора от едни и същи семейства. Кучетата се подчиняваха на тях и на хана. Нямаше друг човек, който да посмее да ги доближи.
Кучетата бяха палачите — те изпълняваха смъртните присъди. Всички осъдени им се даваха. Ханът си служеше с тях, ако някой си навлечеше омразата му… Кучетата всяваха ужас у всеки, защото никой не беше сигурен дали няма да усети зъбите им по тялото си някой ден.
След кучкарника разгледахме и градските стени, които бяха построени като че ли да ограничат алеите на градините. От тях се виждаха реката и далечното поле.
Градското население не беше нещо особено, защото по-голямата част от него бяха дворцови паразити. Изпитахме радост, когато излязохме на полето и намерихме хора, потомци на онези, които от памтивека обработваха тази земя и се хранеха с плодовете й.
Земята се напояваше мъчно и те бяха приспособили специални съоръжения, с помощта на които повдигаха нивото на водата.
Лео попита Кания:
— Какво ще стане, ако настане суша.
— Хиляди хора са умирали от глад и последващия го мор. Но такива бедствия помагат да се избегнат вътрешните борби.
— Защо?
— Раждаемостта е висока, населението се увеличава извънредно много, а хранителните припаси са недостатъчни…
— Тазгодишната реколта ще бъде ли добра? — попитах аз.
— Няма страшно — паднаха няколко напоителни дъждове. Светлината, която блесна онази нощ, се смята за лошо предзнаменование: обикновено предвещава суша. Дано никой не каже, че злощастие е постигнало страната, защото е била посетена от чужденци.