— Тогава — почна Лео — ние ще се спасим в Планината.
— Нима искате да търсите защита в смъртта? Бъдете сигурни, че никога няма да ви позволя да минете реката, която тече край склоновете на Огнения връх.
— Защо, Кания?
— Защото, господине, такава е моята воля. А докато аз царувам тук, тя е закон. Хайде, да се връщаме!
Вечерта, вместо в общата столова, се нахранихме в съседната до спалнята ни. С нас вечеряха Кания и Симбри, който не се отделяше от нея. Когато ги попитахме за тази промяна, тя отговори, че така е по-добре, за да не бъдем отново излагани на обиди. Кания прибави, че е започнало някакво тържество, което щяло да трае седмица и нямало защо да гледаме низки страсти.
Повече никога не се хранихме в голямата зала. Прекарвахме времето си приятно. Лео разказваше за родната си Англия, за страните, в които сме били, за народи и обичаи, за хората от времето на Александър, чийто генерал Расен, далечен неин прадядо, е победил Калун. А също и за Египет, откъдето генералът беше дошъл. Времето неусетно изтичаше до полунощ. Атена слушаше и гледаше жадно Лео.
Много дни и нощи прекарахме в двореца на Калун като истински затворници. Когато излизахме и преминавахме през стаите на двореца, тълпа придворни ни обграждаше и разпитваше с любопитство.
Придворните дами не закъсняха с любовните си мераци към Лео, който им допадаше със снажния си ръст, с красотата и със златната си коса. Те го безпокояха с много подаръци, писма и цветя, изпращани по слуги и войници, с покани за любовни срещи, които той отклоняваше.
Излезехме ли на улиците, хората изоставяха работата си и тръгваха след нас. Единственото ни убежище бяха дворцовите градини.
Оставаха ни разходките с коне, които правехме с Кания, но след три-четири езди преустановихме, защото ханът се беше заканил, че ако не престанем, ще ни подгони с кучетата.
И така, принудихме се да седим в стаите си, пазени от войници, за да не избягаме, и да сме по-далеч от пияни хора, които си искаха от нас дъжда, защото сме им го били отнели и сушата се усилвала. Само едно удоволствие ни остана: да ловим риба в прозрачните води на реката. Но ние бяхме неопитни рибари и използувахме тази възможност, само за да наблюдаваме Планината на Огъня. Нейната тайнственост и омагьосваща сила измъчваха ума ни с всевъзможни планове за бягство.
Искахме да узнаем нещо за Аеша, но напразно.
10
В стаята на шамана
Една вечер Симбри ни покани на вечеря в неговите покои, в най-високата част на кулата. Тази нощ бе съдбоносна за нас, защото се разигра важно действие от великата трагедия.
Приехме предложението с радост, защото искахме да променим еднообразието. Обаче Лео се замисли и попита Симбри:
— Приятелю Симбри, ще те помоля за една услуга. Нека Кания ни пусне на свобода!
— По-добре сами поискайте това от нея, защото мисля, че няма причина да откаже.
— Нека не говорим за пречки, а да разгледаме фактите — каза Лео. — Струва ми се, че Кания Атена не е щастлива със съпруга си.
— Не са те излъгали очите, приятелю — отговори той.
— Струва ми се също — продължи Лео, — че тя не ме гледа с обикновени погледи, макар и да не заслужавам тая чест.
— А, сигурно загатваш за случилото се в Дверите, ако не си го забравил още.
— Помня известни неща, които са свързани с нея и с теб, Симбри.
— Продължавай!
— Още нещо бих казал, Симбри, но не бих искал да стане скандал с първата жена на вашата страна.
— Тук подобен скандал е без значение. Народът няма да му обърне внимание. Той би се зарадвал, ако Кания се омъжи отново, защото тя е последната от своя царствен ред.
— Но как може да се омъжи пак при жив съпруг?
— Наистина този въпрос не може да се отмине. Но отговорът е: хората са смъртни! Такава е съдбата и на хана и тя ще го постигне, защото той е пияница.
— Искаш да кажеш, че хората ги убиват ли? — гневно извика Лео. — Но знай, че аз не искам да имам нищо общо с това! Разбра ли?
Едва изрече тия думи и зад нас нещо прошумоля. Иззад уредите, с които шаманът правеше хороскопите си, се яви в царствени одежди самата Кания.
— Кой се противи на престъпление? — попита студено тя. — Вие ли, господин Лео?
— Радвам се, господарке, че чухте думите ми, даже и да са ви неприятни.
— От къде на къде. Радвам се, че в този дворец има един човек, честен, който не иска да има нищо общо с убийство. Никакви скверни мисли не вълнуват моя ум. Каквото е писано, ще бъде!