Тя говореше бавно и думите й падаха като капки кръв върху нас.
Настъпи мълчание. Никога няма да забравя тази сцена. Старият магьосник ни гледаше през очилата си като бухал, а царствената жена хвърляше яростни и отмъстителни погледи.
Лео бе величествен, спокоен, горд и с желязна воля потискаше съмненията и страховете си.
Стояхме като вцепенени, докато лампата над нас започна да мъждука. Напрегнатият ми слух дочу тихи стъпки на боси крака. Появи се едно лице и когато стигна до осветения кръг диво се изкикоти. Беше ханът.
Атена видя мъжа си, но остана спокойна.
— Защо сте тук, Расене, и то бос? Вървете при чашите и придворните момичета!
Но ханът не помръдна от мястото си и продължаваше да се хили. Смехът му беше като вой на хиена.
— Какво толкова чухте — попита тя, — че сте толкова весел?
— Охо, чух аз, Кания — гордата красавица на Калун, моята жена, която не позволява никому да се доближи до дрехите й даже, как се предлага на златобрадия чужденец, а той не я ще. Той я мрази и й отказва тъй, както аз не бих отказал и на най-долната жена. Чух, че съм и луд! Хей, чужденци, луд ме направи омразното питие, което тоя стар плъх — и той посочи Симбри — ми даде да изпия на сватбеното тържество. Добре ми подейства то, ха-ха-ха, защото никого не мразя повече, отколкото Кания Атена. Отвращавам се от нея и няма да стъпя в стаята й, защото тя мърси въздуха. А вие, златобрадко — продължи ханът, — ако искате любов, нека тоя плъх ви направи питие. Ще вкусите тогава от „сладката“ любов на Кания! Пийте, човече, не бъдете глупак, пийте до дъно от питието, размесено с кръвта на съпруга.
Атена изслуша справедливите думи, без да отговори. Тя се обърна към нас и като се поклони, каза:
— Мои гости, моля да ми простите за случилото се, но аз съм безпомощна. Дошли сте в лоша и покварена страна, но именно в нея живее коронясаното цвете. А ти, хан Расене, не укорявай участта си, защото припадам от срам и ужас.
Симбри се раздвижи. Когато стигна до хана, фиксира го с потъмнелите си очи и му каза:
— Расене, видях те, когато те роди една зла жена. Тогава и звездите, и Планината на Огъня потъмняха, защото не искаха да те видят. Ти се ожени и сватбеното пиршество ти изпи ума. Видях как управляваш страната — като я опустошаваш за собствено удоволствие. Ти преправяш в паркове за лов плодородни ниви и ливади, а хората, които ги обработваха, трябваше да мрат от глад или да се хвърлят в реката. И скоро, много скоро ще те видя да умреш в страдания, окървавен. Тогава веригата ще падне от врата на Кания и тя ще си намери по-достоен от теб. Децата й ще наследят престола.
Очаквах ханът да измъкне сабя и да насече на парчета стареца, но той се страхуваше от него, както битото куче от камшика на господаря си. Без да отговори, ханът отстъпи в ъгъла, разтреперан от страх.
Симбри хвана Атена за ръката.
Като стигна до желязната врата, той се обърна към хана и извика:
— Хан Расене, аз ви въздигнах и аз ви низвергвам! Спомнете си за мен, когато умирате в кръв и мъка!
Щом излязоха, ханът напусна ъгъла и хвърли наоколо лукави погледа.
— Излязоха ли оня плъх и оная? — попита той.
— Да.
— Не мислете, че съм страхливец! И вие, златобрадко, ще се страхувате от тях, когато ви дойде редът! Казвам ви, че те изсмукаха силата ми и ме направиха нищожество и луд! Кой може да се опази от техните магии? Съдете сами — продължи той. — Аз бях господар, княз на половината от страната, благороден, справедлив и обичан от народа си. Имах нещастието да се влюбя в проклетата й красота. И тя пожела да се оженя за нея. Оня стар плъх ми донесе послание. Спрях войната и се ожених за Кания. Станах хан, но по-добре да не бях. Тя ме мразеше, подиграваше ми се… А на сватбеното пиршество ми даде да пия от оная отрова, от която полудях.
— Но щом толкова ви мрази, хане, защо не е избрала по-силно питие и да ви умъртви?
— Защо ли? От политика! Аз владеех половината от страната и за нея бе по-удобно да не ме убива. Тя не е жена, а магьосница, която иска да живее без мъж. Вярвах в това до тази нощ — и той погледна към Лео.
Тогава Лео проговори:
— Чуйте, хане, стопих ли се като лед преди малко?
— Не, ако сте бил искрен. Но и това не помага. Почакайте малко, докато огънят се възпламени, и тогава ще ви стопи. Кой би посмял да се противопостави на волята на Атена?