— А какво би станало, ако ледът поиска да отбегне огъня? Хане, казват, че съм искал да ви убия и да взема жена ви. Това не е истина! Ние искаме да избягаме от града, където живеем като затворници пазени ден и нощ. Слушайте, вие имате власт и ако ни освободите, ще се отървете от нас!
Ханът го изгледа лукаво.
— И като ви освободя, къде ще идете? Как ще преминете планинските урви? Не сте птици да прехвръкнете върховете!
— Имаме работа в Планината на Огъня.
Расен ни погледна учудено.
— Аз ли съм луд, или вие? В Планината на Огъня ли искате да отидете? Няма да ме измамите! Вие ще се върнете оттам и ще доведете и други със себе си. Ако се ожените за господарката на Огъня, може да поискате да завладеете земята ми!
— Хайде де — възрази Лео. — Не искаме нито усмивката на жена ви, нито пък педя от земята ви! Не ставайте глупав, а ни помогнете да си вървим. Искаме да живеем спокойно.
Ханът за известно време беше мирен, но после взе да се смее лудо.
— Мисля, че когато Атена се събуди и не намери своята птичка тук, ще ми се разсърди.
— Не повече, отколкото сега — отвърнах аз. — Пуснете ни да си вървим, а тя нека ни търси. Няма да ни пипне вече.
— Не забравяйте, скитниче, че тя и старият плъх са магьосници и щом знаят къде да ви посрещнат, ще знаят и къде да ви намерят… Къде си, златобради — започна да вика ханът, като имитираше гласа на жена си, — къде си, златобради, ела при мен… Ха-ха-ха…
Той се закиска и попита кога ще сме готови.
— След половин час — отговорих му аз.
И тъй, ние си излязохме.
11
Ловът и убийството
Влязохме в спалните си и започнахме да се приготвяме, като сменихме най-напред празничните дрехи с кожените, с които дойдохме в Калун. След това ядохме и пихме, защото не знаехме дали ще намерим скоро храна. Напълнихме и два съда с месо и други храни. Запасахме дългите си ловджийски ножове и се въоръжихме с по едно късо копие.
— Може да се опита да ни убие из засада — каза Лео. — Ще се защитаваме, доколкото можем.
— Прав си! Не мога да имам доверие на луд. Както и да е, той ще опита да се освободи от нас.
— И Атена би отмъстила — тя ни заплаши със смърт.
— Страстта и срамът й искат това.
Внезапно вратата се отвори и ханът нахълта, облечен с широка и прикриваща го дреха.
— Хайде — каза той, — готови ли сте? — И като съзря копията, добави: — Няма нужда от тях, не отивате да ловувате!
— Кой може да ни гарантира, че няма да ни подгонят като дивеч?
— Ако мислите така, тогава си стойте тук, докато Кания се насити на златобрадия.
Тръгнахме. Ханът ни водеше, като правеше знаци да мълчим. Минахме през пустите коридори и стигнахме верандата. Щом ханът наближи кучетата, те го познаха и престанаха да лаят.
— Не бойте се — каза ни той, — макар че нощно време оставяме кучетата гладни. Денем се нахранват, като разкъсат някой престъпник.
Стигнахме изхода на двореца. Ханът помоли да се скрием под свода, а той се върна. Ние с Лео се спогледахме: една и съща мисъл ни облада. Дали той не отиде, за да доведе кучетата, които да ни разкъсат? Но се лъжехме, защото веднага чухме тропот на коне. Ханът се върна с двата бели коня, подарени ни от Атена.
— Никой не може да ги оседлае по-бързо — прошепна той. — А сега качвайте се и си закрийте лицата като мен. Следвайте ме!
Той яздеше пред нас и ни преведе през тесни улички с лоша репутация. Стигнахме до малък мост на реката. Там имаше лодка.
— Качете конете в лодката и карайте до отсрещния бряг, защото на моста има стража. Не мога да й заповядам да ви пропусне, без да открия лицето си — каза ханът. — А сега, скитници проклети — и той блъсна лодката, — минете отсреща и се помолете на Духа на Планината старият плъх и неговата внучка да не ви гледат в магическото огледало, защото пак ще се срещнем.
Когато бързото течение на реката ни повлече надолу, той се закикоти и завика:
— Бързайте, бързайте! Смъртта е по петите ви!
— Трябва да се върнем и да убием тоя луд — прошепна Лео на английски, но изглежда, че въпреки лудостта си, ханът схвана по тона думите на Лео и извика:
— Твърде късно, твърде късно, глупаци!
Той започна да се смее страховито и се спусна към сянката, която го скри.
— Греби! — казах на Лео.
С големи усилия стигнахме до тихата вода на отсрещния бряг. Намерихме къде да слезем. Допряхме носа на лодката до брега и изкарахме конете. Лодката изоставихме. Яхнахме конете и се отправихме към светлия дим на Огъня, който светеше в нощта като фар.