— Храбреци сте — прошепна той, — силни и смели сте, щом убихте кучетата и строшихте гръбнака ми… Предсказанието на оня плъх се сбъдна. Златобрадко, Атена ще ви подгони с по-смъртоносни от моите кучета… Бягайте към планината, и то веднага! Аз ще ви изпреваря… Там живее онази, която е по-силна от Атена.
Това бяха последните му думи.
12
Вестоносецът
— Свърши се с него — казах тихо аз, — но светът нищо не губи.
— Толкова ме измъчи този луд… Но да не говорим повече за него. Може и да е бил здрав и умен, преди да се ожени за Атена. Смелчага беше и втори път не бих искал да се залавям с някой като него.
Лео се излетна на земята за почивка.
— Как успя да го победиш?
— Не бих искал да си спомням! Когато размаха сабята си, аз го хванах за краката и го запокитих в канарата. Чудна сила преля в мен. Откъде се взе не знам, но въпросът беше на живот и смърт. Щастлив съм, че свърших навреме с него, за да ти помогна, преди оня звяр да ти прегризе гърлото. Виждал ли си толкова едро куче, почти колкото малко магаре? Но ранен ли си, Хораций?
— Дясната ми ръка е разкъсана до костта. Но да слезем до реката, че ще умра от жажда.
Лео скочи, грабна сабята на Расен, която бе прекрасна, и доуби все още ръмжащото срещу нас второ куче… След това прибра копията и моя нож, като каза, че ще ни потрябват. Хвана и коня на хана.
— Хайде — каза ми той, — стани, приятелю! Няма да можеш да продължиш пеша.
Помогна ми да се кача на коня. Хвана го за юздата и го поведе към реката, която бе на километър от нас. Когато стигнахме, аз се смъкнах от седлото и пих, пих, толкова много, колкото никога дотогава. Водата ми се стори божествена. След това промих раните си.
Лео също се напи и ме попита:
— Какво ще правим сега? Реката е широка и плитка, но по средата сигурно е дълбока. Да я преминем ли сега? Ако останем тук до сутринта, може да ни настигнат и останалите кучета.
— Нямам сили да мръдна.
На трийсет ярда от брега имаше остров, покрит с тръстика и трева.
— Нека стигнем поне до него — каза Лео. — Качи се на гърба ми и да вървим.
Водата наистина беше много плитка, едва стигаше до коленете на Лео и благополучно стигнахме до островчето. Лео ме настани на меката трева и се върна обратно, за да донесе оръжието и да доведе коня. Когато се върна, първата му работа беше да го разседлае. Горкото животно бе капнало от умора и бързо се отпусна на тревата.
Лео се зае с раните ми. Макар че дрехите ми бяха дебели, месото беше разкъсано лошо, а и една кост бе строшена. Той събра в шепата си някакъв мех мъх и като изми раната, сложи мъха и я превърза. Помня, че постави и някаква тънка дъсчица. Заспал ли бях или загубил свяст, оттам нататък нищо не помня.
Събудих се на другата сутрин и Лео ми разказа, че сънувал останалите кучета. Те се били събрали на реката, лаели и с устрем всичките се хвърлили във водата. Но на островчето, срещу кучетата, застанала една жена, цялата в черно и със забулено лице. Щом кучетата я съзрели, вцепенили се и със скимтене се обърнали назад и побягнали. Само две били отнесени от течението. Черната фигура изчезнала безследно. Не останали следи от стъпките й.
Зазоряваше се, но силните болки в ръката ме измъчваха. Лежах неподвижно и прехвърлях събитията от предния ден. Сред бълбукането на водата дочух гласове, които ме хвърлиха в ужас. Поизправих се и в сутрешната мъгла, между тръстиките, можах да видя мъж и жена, които следваха стъпките ни по пясъка. Чух как мъжът караше кучетата да преминат границата на Планината, но те не смееха.
Разбутах Лео и му прошепнах:
— Събуди се, Лео, събуди се! Ние сме преследвани.
Той скочи, като триеше очите си. Грабна копието. Обаче ония от брега го видяха и се разнесе сладък глас:
— Хвърли оръжието, гостенино мой. Ние не сме дошли, за да ви сторим зло.
Гласът беше на Кания Атена, а мъжът беше Симбри.
— Хораций, какво да правим?
— Нищо, Лео. Остави ги да изиграят ролята си.
— Елате при нас — извика Кания. — Заклевам ви се, че няма да сбъркате. Сами сме, няма други с нас.
— Не съм сигурен — отвърна Лео.
Атена започна да увещава Симбри, но той й се противопоставяше. След това и двамата нагазиха с коне във водата и преминаха разстоянието до острова. Слязоха от конете и Атена ни каза:
— Вие, драги гости, оставихте лош спомен в земята на Калун. По пътя видяхме един труп, но с какво е убит, като по тялото му няма рана?