— Ей с тия ръце — каза Лео.
— Така си и мислех. Съдбата тъй бе отредила и пророчеството се изпълни. Не ви упреквам, но трябва да кажете пред един защо сте го убили. А аз там ще ви защитя.
— Какво искате сега от нас, Кания?
— Отговорът, който трябваше да получа преди изминалите дванадесет часа. Но преди да ми отговорите, помнете, че само аз мога да ви спася. Ще ви направя хан на Калун и ще сложа короната на главата ви.
— Ще отговоря, но на Планината. Там ще разбера какво да ви кажа.
Атена побледня и отговори:
— Смърт ви очаква там. Мястото се пази от дивашко племе, което не знае какво е милост.
— Така да бъде. Но нека смъртта да е отговорът, който търсим. Хораций, хайде да я посрещнем!
— Кълна ви се, че там не живее жената на вашите блянове. Тази жена съм аз и Лео Винси е моят съпруг.
— Тогава, госпожо, докажете го на Планината.
— Но там няма жена. Има само Огън и Глас…
— Какъв глас?
— На Оракула, който говори с Огъня. Гласът на дух, когото никой не е виждал и няма да види.
— Хайде, Хораций, да вървим!
— Господа, вие се опълчвате на съдбата си. Послушайте ме! Аз съм бил на Планината — лично занесох тялото на стария хан — бащата на Атена, за погребение. Предупреждавам ви: не стъпвайте там!
— Благодарим за предупрежденията. Хораций, дръж ги под око, за да не ни нападнат, а аз ще оседлая коня.
Лео се отправи към коня, а аз сграбчих копието в здравата си ръка. Те не направиха опит да ни нападнат, а се отдръпнаха и започнаха да си шушукат.
Когато Лео се завърна с коня, той ми помогна да се кача и се обърна към Атена с думите:
— Тръгваме, както ни повелява нашата съдба. За зло или за добро — не знаем. Но позволете ми, Атена, да ви благодаря още веднъж за всичко, което направихте за нас, за гостоприемството, което ни оказахте. Бъдете мъдра и забравете всичко. Все едно че не съществувам. Не съм искал, но кръвта на съпруга ви е по моите ръце, а това е достатъчно, за да ни раздели. Върнете се при народа си, управлявайте го мъдро, като му създавате спокойствие и прехрана. Освободете се от дворцовите си кукли, които го тормозят. Забравете неприятностите, които сме ви създали. Сбогом, Кания Атена!
— Благодаря за сърдечните думи — отговори Атена. — О, Лео Винси, не ни се тръгва към Планината, но понеже ни поканихте, приемаме да дойдем с вас и да се срещнем с Духа. Ще премеря с оная силата и магията си и както е предопределено, на победителката ще бъде короната, за която от векове воюваме.
Едва изрекла тези думи и Атена скочи на коня си и нагази в реката, следвана от Шаман, който издигаше ръцете си нагоре в ужас. Той извика:
— Атена, навлизаш в забранената река, което означава, че решителният ден настъпи!
След тях и ние нагазихме във водата и благополучно излязохме на другия бряг, но отделно от тях, защото се страхувахме да не би Атена да повика кучетата и да ни нападне. Тогава още не знаехме онова, което по-късно научихме. А именно че земята около реката е свещена и неприкосновена. Понякога тя била нападана от народа на Калун, но великият Дух на Планината отблъсквал тези набези. И така вселил мистичен страх.
Стигнахме до една поляна, по която нещо се белееше. Това бяха човешки кости. В тая истинска долина на смъртта някога е била унищожена цяла армия. По-късно научихме, че е била на Калун.
Обикаляхме поляната и търсихме път към Планината. Накрая се отчаяхме и не знаехме коя посока да изберем. За пръв път срещахме такава трудност. Местността ни навяваше мълчание и… страх. И конят също, защото неспокойно пръхтеше и трепереше, посред купища от кости на нещастници, хвърлени от скалата долу.
— Докато успеем да се измъкнем оттук — казах аз, — изглежда, че и ние ще станем трупове.
Едва изговорих тия думи и ми се стори, че на върха нещо мръдна. И ето, изправи се фигура на жена, облечена в бяло и със забулено лице. Ние се сепнахме и се вцепенихме. Конят така се уплаши, че за малко щеше да ме събори.
Фигурата приближи на десетина крачки от нас и ни направи знак с обвитата си в бяло ръка.
— Що за дявол сте вие? — викна Лео и гласът му със страшна сила бе повторен и потретен от околните скали. Но видението не отговори, а даваше само знаци.
Лео се упъти към него, за да се увери дали не е халюцинация. Видението се отдръпна до купчина кости като дух на възкръснал мъртвец. Лео отстъпи назад, но фигурата посочи към небето, а после към скалата пред нас. Тогава Лео се обърна към мен и ме попита: