Вероятно котката се изплаши и ядоса от суматохата, защото скочи право срещу лицето на Лео. Той я хвана с лявата си ръка във въздуха и я удари в земята. Тя се загърчи и замяука ужасно. Но Лео не се задоволи с това, ами я грабна и я хвърли в огъня.
След това страшно светотатство, извършено с божеството на диваците, страшен писък огласи нощта. Като буйна морска вълна те се спуснаха срещу нас. Видях как Лео съсече един. Аз бях свален от коня и завлечен към огъня, където намерих Лео в същото положение. Той се съпротивляваше юнашки.
— Защо не остави котката на мира? — извиках му аз.
Бях вече до огнената пещ. Пламъците й лижеха косите ми, червените й дупки ме очакваха, когато изведнъж ръцете на тия зверове се отпуснаха и аз паднах на земята. Погледнах нагоре и видях нашия призрачен водач, който разтреперан от яд, посочваше исполина. С него имаше много хора, облечени също в бяло и въоръжени със саби. Очите им бяха черни, а лицата и главите им — обръснати и лъщяха от светлината на огъня.
Присъствието на хората в бяло ужаси побеснялата паплач. Тя само преди минута ревеше и искаше да ни хвърли в огъня, а сега се разбяга на всички страни, като стадо овце, нападнато от вълци.
Главатарят на хората в бяло, човек с благородни черти и непрекъснато усмихващо се лице, приближи до исполина-жрец и му каза няколко думи, които аз разбрах.
— Куче — каза той с равен и мек глас, но въпреки това не по-малко ужасяващ, — куче проклето, какво искахте да направите с гостите на всесилната Майка на Планината? Така ли се отблагодаряваш, загдето ти и твоите поданици бяха щадени досега? Казвай, ако имаш да казваш нещо, но отговаряй веднага, защото времето ти изтича!
Червенокосият великан падна веднага на колене пред главния жрец и запроси милост.
— Престани! — каза главният жрец. — Тя е съдията, който съди, и сабята, която сече. Аз съм само ушите и гласът. Казвай дали щяхте да хвърлите тези хора в огъня, макар че ви бе заповядано да ги посрещнете гостоприемно? И щяхте да извършите това, само заради смелостта им да спасят жертвата от вашето безумие. Не, не! Мълчи, защото видях всичко! Поддадохте се на уловката ни, защото искахме да разберем имате ли право да живеете от благоволението на Майката на Планината.
Нещастникът още се вайкаше, когато жрецът се обърна към фигурата и извика:
— В тебе е силата, произнеси присъдата!
Нашият призрачен водач издигна ръката си и посочи към огъня. Дивашкият исполин пребледня и падна по гръб неподвижен. Беше мъртъв.
По-голямата част от тълпата се беше разбягала, но главният жрец извика неуспелите да се скрият и им каза:
— Диваци, вижте края на вашия главатар. И вашата съдба ще е такава, ако още веднъж не уважите заповедите на Хеса, Майката на Планината. Вдигнете онова мъртво куче!
Няколко диваци се приближиха пълзешком и изпълниха заповедта.
— Сложете го в „леглото“, което беше приготвил за жертвите си.
Те домъкнаха грамадното тяло до пламтящата клада и го търкулнаха в ямата. То се сгромоляса с трясък в пламтящите борове.
— Слушайте всички! — отново извика главният жрец. — Вашият главатар получи справедливата присъда на Вестоносеца. Същото ще последва и вас, ако някой се осмели да затаи зло в сърцето си. Така заповяда Хеса от трона си до Огъня на Планината.
Втора част
1
Аеша се завръща
Диваците се разбягаха един по един в тъмнината. Когато и последният изчезна, главният жрец се приближи до Лео и на развален гръцки му каза:
— Господине, не зная дали сте ранен или засегнат с нещо, но трябва да знаете, че от момента, в който преминахте Свещената река една невидима сила ви закриля. Майката, на която служа, заповяда всеки, който ви засегне, да умре пред вашите крака. Кажете ми такава ли е волята ви?
— Не — отвърна Лео. — Нека не се пролива друга кръв заради нас. Диваците полудяха и получиха каквото търсеха. Всичко, което искаме, приятелю, но как е името ви?
— Орос.
— Приятелю Орос — хубаво име за мъж, който живее в Планината, — всичко, което искаме от вас, е храна и подслон. Заведете ни по-скоро при оная, която наричате Майка. Заради мъдростта й на оракул идваме отдалеч.