— Коя е тази забулена врачка на Планината, която спира пътя на Кания Атена и на мъртвия й господар? О, гости мои, вие сте попаднали в лошо общество! Лош дух ви води към лоша съдба. Вашият Водач е някоя грозна и омразна жена, защото ако не беше така, тя щеше да покаже лицето си.
Старият Шаман дръпна господарката си, а жрецът Орос я предупреди да престане да дрънка, защото вятърът може да отнесе думите й там, където не трябва.
Но злоба кипеше в гърдите на Атена, защото тя се обърна направо към Водача ни и каза:
— Магьоснице, хвърли парцалите си, подходящи за някой труп! Кажи коя си, ти, бухал нощен, дето се изпречваш на пътя ми и ме заплашваш.
— Госпожо, престанете! Чувате ли? Стига вече! — ядоса се Орос. — Тя е служителка и нищо повече. Облечена е във власт.
— Тогава не бива да се противопоставя на Атена, владетелката на Калун. А ако властта й е по-голяма от моята, нека я покаже, ако не й е неудобно, защото не е нейна, а на онази магьосница от Планината, която се преструва на Дух. С магия откъсна гостите ми от мен, поради което и мъжът ми намери смъртта си.
— Млъкни, внучке — извика Шаман.
Жрецът Орос издигна ръце и отправи молба като към някаква невидима сила:
— О, Ти, която виждаш и чуваш всичко, бъди милостива и прости лудостта на тая жена. Нека кръвта на гостенката да не окъпва ръцете на твоите служители.
Тъй се молеше той и макар ръцете му да бяха издигнати нагоре, очите му бяха отправени към нашия Водач, който бе почнал да издига ръката си, като че ли ще убива. Но после внезапно размисли и спря движението на ръката си.
Атена веднага млъкна, лицето й пребледня, като това на мъртвеца в ковчега и наведе глава. Внезапно бутна коня си и се отправи към близкото село, където погребалното шествие трябваше да спре.
Старият Шаман се спусна подир нея, но Орос хвана юздите на коня му и каза:
— Магьоснико, срещнахме се преди по случай погребението на бащата на Кания. Предупредете я, защото сте в течение на идущото, да се изказва по-внимателно за управителката на Планината. Кажете й, че ако не беше съпруга на мъртвия, тоест неприкосновена, досега на няколко пъти щеше да последва съдбата на оня в ковчега. Сбогом! Утре пак ще поговорим.
Орос пусна юздите на коня си и препусна напред. Ние отминахме бързо шествието и излизайки от долината, завихме нагоре към белите снегове на върха, които не бяха далеч.
Когато излязохме от боровата гора, която закриваше светлината, водачът ни изчезна внезапно.
— Да не би да се е върнала обратно, за да се срещне с Кания? — попитах аз Орос.
— Ами — отговори той с лека усмивка, — мисля, че е заминала напред, за да предизвести пристигането на гостите.
Допусках да е така и се вгледах в белите и лазурни склонове. Мишка да минеше по тях щяхме да я забележим. А Водачът беше тръгнал напред невидим, като дух.
Цял ден вървяхме нагоре и се приближавахме към бялата линия. Пътьом измъквахме, доколкото бе възможно, сведения от жреца Орос. Научихме, че още от началото на света, тоест преди хиляди, хиляди години, тази Планина била свърталище на племе, което боготворяло Огъня и имало за главатар жена. Преди около двайсетина века генерал Расен нападнал тия земи и превзел Калун. Расен въдворил нова жрица на планината, поклонница на египетската богиня Хеса, или Изида. Тая жрица внесла някои изменения във вярванията на древните учения, като въвела нова вяра и я представлявала тук, на земята.
Властта на Хеса била наследствена. Когато я хвърлели в Огъня, нейно (или осиновено) дете я замествало и носело същото име. На нашия въпрос, дали ще видим тази Хеса, Орос ни отговори, че тя се показва много рядко. Колкото до лицето й, той ни каза, че от време на време тя си го променяла според прищевките си, но във всичките си образи била всесилна.
На жреците и жриците от Планината било позволено да се женят помежду си и имали многочислено поколение. Те били красиви и нежни, което подсказва, че източният им произход бил облагороден с гръцка и египетска кръв.
От Орос разбрахме също, че големият огнен стълб, който се издига над Планината, не е дело на човек, а на природата. Светлината пък произлизала от огньовете, които горели в устието на кратера.
Първата жрица разпознала в този исполински стълб Знака на Живота, боготворен в Египет, и затова издигнала тук своя олтар… Към залез-слънце стигнахме едно широко място под снежната линия на върха, което бе обработено добре. Влязохме в него през голяма порта, която можеше лесно да бъде защищавана от нападението на неприятел. Кръстосвайки през тия земи като градини, дойдохме до един град, красиво построен от камъни-лава. Тук живееха жреците. На никое племе, камо ли на чужденци, не бе позволено да живеят или да посетят града.