Разнесе се звън и когато повдигнахме глави, видяхме, че ръката на Оракула, която държеше жезъла, се простря към нас. Чухме ясен глас, който ни каза на чист гръцки език:
— Приветствувам ви, скитници, дошли отдалече, за да се поклоните в тоя храм. Дори и да сте от друга вяра, вие не се поколебахте да ми отдадете почит — на мен, недостойната, определена за Оракул и Пазач на тайните на храма. Изправете се и не се бойте от мен, защото аз ви изпратих моя вестоносец да бди над вас по пътя дотук.
Ние бавно се изправихме и мълчахме, защото не знаехме какво да отговорим.
— Как се казваш ти — и жезълът се насочи към Лео.
— Името ми е Лео Винси.
— Харесва ми. Напълно го заслужаваш. А ти, другарю на Винси?
— Хораций Холи.
— Тъй, тъй… Тогава кажете и за какво сте дошли тук от толкова далечни места?
Ние се спогледахме и аз отговорих:
— Много дълъг ще е нашият разказ. Но как да Ви наричаме?
— С името Хеса, както ме наричат тук.
— Хеса ли? — казах аз, чудейки се дали не е носила друго име някога.
— Чакам разказа ви. — Гласът й беше леко раздразнен. — Е, тази вечер не целият, защото сте уморени, но най-важното поне. Започни ти, Лео Винси, но карай накратко, по своя преценка!
— Тъй да бъде, жрицо! Преди много години, когато бях младеж, аз и моят приятел, подтиквани от една история за нещо, случило се преди векове, отидохме в една дива страна. Там намерихме божествената жена, която беше победила времето. Тя беше вечно млада и изключително красива.
— И ти си я обожавал заради красотата й, както всеки мъж, нали?
— Не само я обожавах, а бях влюбен в нея.
— Тогава ти ще продължаваш да я обичаш, но това няма да е вечно, защото всяка любов е смъртна.
— Обичам я още, макар че Тя е мъртва.
— Е, как така? Нали каза, че била безсмъртна? Тя може би не е умряла, а само се е преродила?
— Не зная. Но аз я загубих и сега търся изгубеното.
— Лео Винси, защо я търсиш в Планината?
— Едно видение ми подсказа да се посъветвам с Оракула. Тук съм, за да науча нещо за изгубената си любима.
— А ти, Холи, не обикна ли също някоя безсмъртна жена?
— Жрицо — благоразумно се измъкнах аз, — дадох клетва да придружа Лео в трудния му път.
— Значи търсите красотата, както правят хората, когато ослепеят и полудеят.
— Не е вярно, защото слепите не виждат красотата. Знанието и гледането са притежание на мъдрите, о, Хеса.
— Умен си и имаш бърз език. Кажи ми, моята служителка Кания от Калун отнесе ли се гостоприемно към вас? Тя ли ви изпрати насам, както й бях заповядала?
— Не знаехме, че е Ваша служителка. Благодарим за гостоприемството й, но бяхме принудени да изтърпим изпратените от хана по петите ни смъртоносни кучета. Какво Ви е известно, жрице, от нашето пътуване?
— Преди три месеца моите вестоносци са ви съгледали и движейки се близо до вас в тъмнината, са чули какво си говорите. Веднага се върнаха и ми разказаха поради какви причини сте тръгнали насам. Затова заповядах на Кания от Калун и на стария магьосник да ви посрещнат и веднага да ви доведат тук. За хора, които изгарят от желание да научат отговори на една загадка, доста сте закъснели.
— Дойдохме толкова бързо, колкото ни бе възможно. След като вашите вестоносци са разбрали защо се придвижваме към Планината, са могли да ви разкрият и причините за забавянето ни в Калун. Въпросът ви е излишен.
— Добре, ще попитам Атена. Тя е отвън. Орос, покани я да дойде веднага.
Жрецът с бързи крачки излезе през дървената врата.
Лео се смути и ми каза на английски:
— Бих желал да изчезна оттук, защото ще се случи нещо лошо.
— Не ми се вярва, но и да стане, няма да е зле, защото може да блесне истината, заради която сме тук.
Учудихме се, че вестоносците на Хеса са разбрали какво сме си говорили в планините, защото използвахме английския. Но още повече се смутихме, когато Хеса се обърна към мене със следните думи:
— Холи, ти си мъдър и опитен човек, защото предположението ти е правилно.
След забележката на Хеса изгубихме охота да говорим помежду си…
Вратата се отвори и пропусна погребалното шествие. Начело беше Симбри, а след ковчега, носен от осем жреца, вървеше Атена. Както беше облечена в черно от горе до долу, тя още повече изпъкваше на фона от следващите я, облечени в бяло, жреци. Сложиха ковчега с тялото пред олтара. Жреците се оттеглиха, а Атена и Симбри останаха.