— Какво иска моята подчинена Кания Атена? — студено запита Хеса.
Атена направи няколко крачки напред и подгъна коленете си с особена грациозност.
— Майко, винаги съм отдавала почит на свещения Олтар според завета на прадедите ми. Този мъртвец моли от тебе правото да бъде погребан в свещения Огън на тая Планина, което се полага на починалите царски особи.
— Жриците, седели преди мен на тоя трон, са разрешили и аз не съм тази, която ще забрани — проговори Хеса. — Това право се дава и на теб, Атена, когато ти дойде редът.
— Благодаря ти, Хеса, но моля ти се кажи на жреците си да запишат твоите думи, защото много сняг се е натрупал на главата ти и скоро ще започнеш да забравяш. Ако ни напуснеш, а това ще стане скоро, нека тази заповед да се спази от онази, която ще те замести.
— Стига, стига! Каква е тая злоба? Защо се правиш на глупаво дете, сякаш не знаеш, че утре можеш да загубиш красотата и младостта си, с които толкова се хвалиш днес. Престани и ми кажи от какво почина твоят съпруг, ханът на Калун?
— Питай скитниците, които му бяха гости. Кръвта му тежи на техните глави и вика за отмъщението на твоята ръка!
— Убих го, за да спася живота си — извика Лео. — Беше насъскал кучетата си да ни разкъсат! Ето белези от зъбите им! — Лео посочи раната на ръката ми. — И жрецът Орос знае, защото той лекува моя другар.
Хеса запита Атена:
— Как стана това?
— Моят господар беше луд — отвърна Атена. — Ловът на хора беше за него спорт.
— А не беше ли и ревнив? Виждам, че лъжата се бави на твоите устни. Лео Винси, кажи ти! Чакай, не искам да разкриваш тайните на една жена, която ти е предложила любовта си. Холи, предпочитам твоите думи, защото те ще са по-обективни!
— О, Хеса, тази жена и чичо й ни спасиха в реката, която граничи с Калун. След това ние бяхме болни и те се грижеха за нас усърдно. Кания се влюби в Лео.
— И твоят син също, защото Кания е красива, а той е мъж!
— Най-добре е той да ти отговори сам, но аз мисля, че той я отбягваше. И тя му даде срок от един ден да избере между смъртта и женитбата си с нея, когато мъжът й умре. Подпомогнати от хана, ние обаче побягнахме към Планината. Ханът ни подгони с кучетата си, ние го убихме и продължихме пътя си, макар че тази жена и чичо й искаха да ни спрат. Когато стигнахме долината на скелетите, един призрак се яви и на два пъти ни спаси от смърт. С неговата помощ успяхме да се озовем тук. Ето цялата истина!
— Жено, имаш ли да кажеш нещо? — попита Хеса заплашително.
— Майко! — отговори Атена невъзмутимо. — Дълги години бях свързана с един полудял звяр. Какво лошо има в това, че съм се влюбила в Лео, а той в мене? Природата заговори в нас и това е всичко. Освен това той се страхуваше от отмъщението на Расен, а и от тоя Холи, когото бих искала кучетата да са разкъсали! Толкова много се стремяха да напуснат страната ми и да дойдат в Планината. Но аз съм така уморена от цялата история, че моля за разрешение да се оттегля и да си почина за утрешния обряд.
— Ти каза, Атена, че сърцата ви са се устремили едно към друго и че неговото сърце ти принадлежи, но той се страхувал от отмъщението на мъжа ти и затова избягал. Не личи по нищо, че Лео е страхливец. Плитката от коса, която е в торбичката, твоя ли е?
— Нямам представа какво е скрил в торбичката си той.
— А не помниш ли, когато беше болен, как сложи тая плитка коса до твоята?
— О, Хеса, значи той ти е открил всичките ни тайни, макар че те не са за пред ушите на други.
Лео я прекъсна сърдито:
— Кания, нищо не съм казвал!
— Така е. Но ти, Атена, смяташ ли, че можеш да скриеш истината от моя буден дух, който е всевиждащ? Внимавай, защото всичко ми е известно!
Склонна съм да преглътна твоето непокорство, неверните сведения, които ми изпрати, лъжите ти за моя сметка. Знам, че си ги държала като пленници и бе готова на всичко това, само и само да го задържиш. Ти заплашваше Лео, когато ти отказа. А за да е пълен грехът ти, не се посвени да ме излъжеш и в моето светилище.
— И така да е, какво от това? — спокойно отвърна Атена. — Изглежда, че ти си влюбена в тоя мъж. О, какво кощунство! И природата ще се разгневи! Хеса, знам, че си зла, но знам и това, че съм твоя гостенка, а и ти не можеш да проливаш кръвта на една влюбена. Не можеш да ми напакостиш, защото съм равна на теб!
— Атена, ако исках да те убия, бих го сторила, както стоиш пред мен. Ти имаш право, но аз ще ти отмъстя, невярна служителко! Не ти ли бе предадена заповедта ми? Не ти ли се каза да доведеш гостите веднага тук? Кажи ми всичко, за да разбера защо не си ми се покорила?