— Ти заповяда, но не ти се покорих, защото този мъж не е твой, а мой! Сърцето ми го подсказва. И моят чичо — магьосникът, смята така. Кога, как и къде душите ни са се срещнали, не зная. Затова съм при тебе, Майко на тайните и пазителко тяхна, да науча истината, защото поне ти нямаш право да лъжеш пред тоя олтар. Призовавам те, в името на Силата, на която и ти ще трябва да даваш отчет, да отговориш сега на моя въпрос: Кой е този човек, към когото цялото ми същество се стреми? Какъв ми е бил в древността той? Говори, Оракуле, заповядвам ти!
— Наистина — каза Лео, — говори, защото и аз съм в неведение.
— Лео Винси, коя мислиш, че съм аз?
— Вярвам, че ти си онази Аеша, в чиито ръце умрях някога в пещерите на Кор. Вярвам, че ти си същата Аеша, която открих и залюбих преди двадесет години в същите пещери. Там те видях да умираш, след като ми обеща, че пак ще се върнеш.
— Гледай ти, как лудостта може да заблуди един човек — обади се Атена тържествуващо. — Не от двайсет, а от осемдесет години моят дядо помни, че тази жрица седи на трона на Майката на Планината.
— А ти, Холи, коя вярваш, че съм? — попита Хеса, без да обърне внимание какво говори Атена.
— В каквото вярва Лео, в същото вярвам и аз. Мъртвите понякога възкръсват, но ти знаеш повече за това.
— Наистина, понякога и това се случва, знам, както ми е известно и друго. Но стига толкова. Утре, щом погребем мъртвеца, пак ще поговорим. Пригответе се тогава да чуете най-страшното нещо — ИСТИНАТА!
Още Хеса не бе завършила и сребърните завеси се затвориха мистериозно. Без никой да им заповяда, жреците в черно обградиха Атена и се оттеглиха. Белите жреци и жрици не бяха слушали разговора ни. Те продължиха песнопението си и след като се оттеглиха, при олтара останахме само ние с Лео, Орос и мъртвеца.
Орос ни направи знак да го последваме. Той ни отведе в добре обзаведено помещение, където по негова заповед пихме някакво особено питие. И досега вярвам, че беше приспивателно, защото след като го изпихме, повече нищо не помня. Когато се събудих, бях бодър и здрав. Видя ми се странно, че в стаята мъждука лампа — нощ ли беше още?
Помъчих се да заспя пак, но не можах. Мислите ми се въртяха все около сцената с Хеса и Атена. Дали пък Хеса нямаше да се окаже, че действително е Аеша? Какъв кошмар! Държанието пък на Атена предполагаше, че тя се уповава на някаква неизвестна сила.
Раната ме зачовърка. Исках да стана и да я превържа. Помислих си да събудя Лео, за да ми помогне, но го оставих да си почива до решителния час, когато щяхме да научим или най-хубавото, или най-лошото.
Както бях седнал в леглото си, видях, че към мене се приближава Орос с лампа в ръце.
— Много дълго спахте, приятелю Холи. Трябва да ставате, защото ни чака работа.
— Я не се подигравай, Орос! Че навън още не е тъмно.
— Да, защото настъпи нова нощ. Хубаво е човек да се наспи, защото не се знае дали скоро ще имате тая възможност. Ела да ти превържа ръката.
— Орос, кажи ми…
— Нищо няма да ти кажа, приятелю, освен че трябва да тръгваш, за да присъстваш на погребението на хана. Може да чуеш там отговора, който те интересува…
След десет минути той ме заведе да закуся, където намерих Лео облечен и нахранен. Орос ни каза, че Хеса не пожелала да ни будят, защото ни очаквали много неща, които сме щели да преживеем през идващия ден.
Тръгнахме към олтара и макар че завесите бяха спуснати, стори ни се, че тронът е пуст. Орос обясни, че според старинния обичай, Майката е отишла да даде отчет за мъртвеца.
Заобиколихме олтара и преминахме през няколко врати и стаи. Това били, както ни каза Орос, жилищата на Хеса и нейните служителки. В една от стаите ни очакваха няколко жреца със запалени факли и лампи в ръце.
— И през деня пътят е тъмен — каза Орос. — Може да се качим по външните снегове, но нощем е опасно.
Той запали факли и лампи за нас. Започнахме да се катерим по безкрайните тъмни галерии. С мъка се промъквахме по издълбаните от поклонниците на Огъня пътеки в канарите. След неопределено време стигнахме до подножието на голямата стълба.
Орос се поклони почтително на Лео и му каза:
— Почакайте тук, господине. След малко ще отидем до високия стълб на Огъня. Там е най-високата точка на Планината.