Едва бяхме седнали и усетихме помитащото течение на вятъра, който препускаше през галериите. Чух ревящ звук и попитах Орос на какво се дължи. Той ми отговори, че сме близо до кратера на вулкана и звукът означава, че Огънят на живота е изригнал.
Заизкачвахме отново стълбата. Не беше опасно, а уморително, защото стъпалата бяха най-малко шестстотин. От време на време спирахме, за да отдъхнем. Най-сетне стръмните стъпала започнаха да привършват и видяхме кръглата площадка.
Орос ни поведе напред. Блесна светлина и след двайсетина стъпала стълбата свърши. Ако Лео не беше ме хванал с ръка, щях да падна долу, поразен от зрелището, което се изпречи пред очите ми. Бяхме на площадката, която беше дълга около 80 метра и широка 30. Над нас беше небето, обсипано със звезди. На юг се разстилаше мрачната равнина на Калун, а на север се вълнуваше огнено езеро — кратерът на вулкана, от който излизаха огнени пламъци. От огненото езеро нагоре се издигаха дим и пари, които се възпламеняваха във въздуха и по този начин се образуваше Стълбът на Живота.
Точно надясно от този стълб пурпурна светлина се спускаше към земята на Калун и се виждаше от отвъдните планини, докато се разсее в небосклона. Силен вятър духаше непрекъснато и намаляваше голямата горещина.
Гледката така ме завладя и изуми, че аз коленичих. За да откъсна поглед от огненото море се хванах с две ръце за перилата и погледнах надолу. Казах на Лео и той да направи същото.
Долу жреците с качулки на главите отправяха молитви към небето. Но при тях не бяха Хеса, Атена, да не говорим за мъртвеца.
Орос, комуто гледката беше позната, ни хвана за ръцете и помоли да продължим пътя си по един тесен коридор, покрай скалата. Стигнахме един заслон, образуван от лава, където вятърът бучеше със страшна сила и сякаш продуха дробовете ми. В големия, колкото стая, заслон имаше хора, между които беше и Хеса. Тя седеше на стол, издълбан в скалата. Наметната беше с пурпурно наметало, което скриваше тъмните й дрехи от глава до пети.
До нея стояха Атена и старият Шаман, които бяха неспокойни, освен това на погребалното си легло бе простряно тялото на хана на Калун.
Поклонихме се на Хеса, която повдигна глава. Тежки мисли я занимаваха, беше угрижена. Тя отправи няколко думи към жреца Орос:
— Довел си ги читави, служителю мой! Доволна съм, защото за тези, които не знаят пътя, той е страшен. Гости мои — продължи тя, — какви са впечатленията ви?
— Онова огнено море, прилича на ада, за който разказва нашата вяра — отвърна Лео.
— Не е ад, а Огън, от който черпим своя живот. Истинският ад е тук — и тя посочи гърдите си, като оброни глава. Така постоя известно време, сетне повдигна главата си и продължи: — Мина среднощ, а до зората ни чака много работа. Да, до времето, когато светлината замести тъмнината.
— Кания — обърна се Хеса към Атена, — ти донесе починалия си съпруг. Разрешено му е да бъде погребан на това свято място, както царствените си родители. Пепелта им е гориво за Свещения огън. Орос, жрецо мой, повикай обвинител и защитник с книгите им. Нека ми кажат всичко за мъртвия, за да съставя присъдата си и да реша кому да дам душата му — на Духа на живота или на Духа на смъртта. Жреци, обявявам Съда на смъртта за открит.
3
Второто изпитание
Орос се оттегли и даде знак. Атена веднага застана от лявата страна на Хеса, а петдесет жреци нахлуха в заслона и застанаха почтително от дясната страна на Майката. Други двама жреци, облечени в черно и с маски на лицата си, се спряха от двете страни на мъртвеца. Те носеха две ръкописни книги. Орос беше също до мъртвеца, но гледаше към Хеса.
Тя вдигна жезъла и извика:
— Отворете книгите!
Обвинителят счупи печата на книгата и започна да чете. Той описа греховете на починалия от ранното му детство и юношество, та до смъртта му.
Картината беше зловеща, като че ли покойникът цял живот бе вършил само лоши неща. Всичко прочетено от жреца е било записано от наблюдател, който е бил натоварен да следи живота на хана на Калун.
Най-после дългата история за ханските жестокости завърши със съзаклятието против нашия живот и как, след като ни е подгонил със смъртоносните кучета, е намерил смъртта си.
След като свърши четенето, жрецът хвърли книгата на земята и като се обърна към Хеса, извика:
— Това е животът на хан Расен. Заключението направете Вие с Вашата мъдрост.