Хеса даде знак с жезъла си на защитника. Той счупи печата на своята книга и зачете.
Чухме за всички добри дела, които покойният е извършил през живота си, за всяка благородна дума, която е казал, за плановете, с които е искал да подобри живота на народа си, за злите внушения, на които се е противопоставил, за искрената любов, която е хранил към жената, за която се е оженил, за молитвите, които е произнесъл и за направените подаръци в храма на Хеса.
Без да споменава името на Атена, той прочете как тя и нейният чичо — магьосник, са го подтиквали да злоупотребява с други жени, как са му дали отровното питие, за да полудее, поради което са размътили мисълта му и са пробудили у него инстинкта на звяра.
Жрецът изтъкна също, че най-тежките престъпления, които ханът е извършил, са били вдъхновени от жена му, която се е стремила да опетни името му пред народа, като го кара да мачка и тормози поданиците си. Той спомена и за голямата ревност, която е бушувала в гърдите му.
Това прочете защитникът, след което хвърли книгата на земята и каза:
— О, Майко, ето историята на моя човек. Направете заключението си, както Ви диктува мъдростта!
Атена пристъпи напред и поиска да говори, но Хеса вдигна жезъла си и каза:
— Твоят ред още не е дошъл! Ще говориш, по-точно ще говорят за теб, когато легнеш в ковчега. Тогава ще видим делата ти и съдът ще те съди.
— Така да бъде — отговори гордо Атена и отстъпи.
Сега дойде редът на главния жрец Орос.
— Майко, ти чу и претегли всичко писано. Произнеси се за истината и според мъдростта си, издай присъдата! Дали този, който е бил хан Расен, ще го хвърлим с краката напред в Огъня, за да може отново да тръгне по пътищата на живота, или ще го хвърлим с главата напред, за да умре завинаги?
Всички се умълчаха, за да чуят присъдата на великата жрица.
— Слушам, претеглям, произнасям, но не съдя, защото нямам такава сила. Нека духът, който го е пратил в Калун и към който ще се върне пак, да издаде присъдата. Този мъртвец е прегрешил много! Но вие го хвърлете с крака напред, за да се изчисти името му от всичко черно пред неродените човеци, за да се върне пак в уреченото време! Казах!
След като чу присъдата, обвинителят взе книгата от земята и я хвърли в огнената пещ, за да изгорят всички обвинения. Той се обърна и изчезна. А защитникът вдигна своята книга и я връчи на Орос, който да я съхрани в архива на свещения олтар.
Жрецът запя трогателен призив към Владетеля на подземния свят да прибере духа на починалия и да го оправдае, както го оправда неговата вярна служителка Хеса. Към края на този тържествен погребален химн няколко жреци бавно приближиха ковчега и вдигнаха тялото. Те отидоха до края на площадката над огнената яма и спуснаха тялото в нея.
Почакаха да видят дали тялото ще се преобърне, или ще потъне в огнените пламъци тъй, както е спуснато. Ако се преобърне, значи присъдата е издадена неправилно.
По-късно разбрахме, че преобръщането е било невъзможно, защото на краката на мъртъвците привързвали тежести.
Тази погребална церемония се беше утвърдила от векове между живущите в Планината. Подобна церемония е съществувала у египтяните. Изглежда, че са я заимствали от тях. Никоя жрица досега не била посмявала да осъди душата на някой починал.
Но ако книгата на мъртвеца беше затворена и тялото му беше вече пепел, нашата книга стоеше разтворена на най-опасната си страница. Всеки момент очаквахме нещо страшно, което неимоверно обтягаше нервите ни.
Хеса бе обронила глава от тежки мисли. Тя също знаеше, че часът наближава. Внезапно тя въздъхна, раздвижи жезъла и освободи всички жреци и жрици, които излязоха и повече не се вестиха.
Останаха само главният жрец Орос и главната жрица Папава, която бе млада и хубава жена.
— Слушайте, служители мои, наближават великите събития, които са свързани с идването на тия чужденци — изрече Хеса. — Знаете, че ги очаквах отдавна. И аз, която имам силата да видя бъдещето на всеки, сега не мога да предскажа своето. Може да се случи така, че този стол скоро да остане и тялото ми да нахрани вечния Огън. Не, недейте да скърбите — продължи Хеса, — не се натъжавайте, защото аз не умирам и духът ми пак ще се върне. Чуй, Папава! Ти си от благородно потекло и само на теб отворих вратата на мъдростта. Чуй ме сега: ако сега или някога умра, седни на моя трон и прави това, което съм те учила. Нека светлината от тази Планина да блести над света. Чуй ме и ти, Оросе, верни ми служителю! Заповядвам ти, ако умра, да отведеш чужденците, ако не по пътя, по който дойдоха, то през северните височини! Ако Кания продължи в същия дух — завърши Хеса, — по-точно, ако се опита да ги задържи въпреки волята и желанието им, тогава вдигни Планината срещу нея, свали я от трона и я затвори тук. Слушайте и се покорявайте!