— Майко, винаги сме те слушали и сме се покорявали — отвърнаха едновременно Орос и Палава.
Хеса махна ръка, за да каже, че разговорът е приключен. Но след дълго мълчание и размисъл, тя повтори въпроса си отпреди към Кания:
— Атена, по миналата вечер ми каза, че обичаш този човек. — Хеса посочи Лео. — Отговорът е лесен — продължи тя, — защото той е толкова красив, че може да възбуди страстта на една жена, каквато си ти. Ти каза, че сърцето ти, а и вуйчо ти, били предчувствали тази любов. Понеже си го обикнала, ти ме заплаши със Силата, на която аз трябва да дам отчет. Аз съм длъжна да разтворя завесата на миналото, за да узнаем истината! Жено, часът наближи и аз се подчинявам на тоя зов, не защото ти искаш, а защото такава е моята воля. Не мога да кажа нищо за началото на нашата история. Не зная защо съдбата ни е свързала нас — тебе, мене и Лео Винси. Започвам историята оттам, откъдето ми е известна.
Хеса млъкна и ние видяхме, че тялото й потрепери под влияние на някакво вътрешно напрежение.
— Погледнете сега какво има зад гърба ви — извика тя, като разтвори ръцете си.
Ние се обърнахме и най-напред не видяхме нищо, освен огнена завеса, която се издигаше от дъното на вулкана. Но веднага, както се бяхме вторачили във вулкана, взе да се очертава храм, от който заизлизаха жреци в голямо шествие, с развети знамена.
Те се оттеглиха и остана само един с бръсната глава. Той се движеше бавно към богинята, която беше на трона си, увенчана с двойната корона на Египет.
Сякаш някой от нас го призова, защото жрецът се обърна и о, небеса, ние разпознахме в него Лео Винси като младеж, такъв, какъвто го видяхме да лежи в каменната ниша в Кор.
— Виж, виж — извика Лео и ме сграбчи за ръката, но аз само поклатих глава.
След това се появи внушително шествие, начело на което беше благородна и прекрасна жена, облечена в бяло. Тя коленичи пред богинята и остави подаръците си пред олтара. Когато се изправи, докосна ръката на жреца. Той се поколеба, но я последва.
Шествието се изниза. Останаха само жената и жрецът. Тя му посочи изхода на храма. Той се смути и заспори с нея. Тогава тя махна булото си и устните им се срещнаха.
Жената се обърна към нас и познахме в нея Атена. Тя се изсмя. Върху черните й коси бе вплетен знак, че е от царско потекло. Жената погледна бръснатата глава на жреца, погледна слънцето и изчезна.
Същият смях отекна до нас. Атена се обърна към стария Шаман и извика:
— Сърцето ми е най-добрият гадател! Уверихте ли се сега!
Но стоманеният глас на Хеса падна като студен душ отгоре й. Тя каза:
— Млъкни, жено, и виж как си го изгубила в миналото!
И ето, сцената се променя. Очертава се изящна фигура, заспала в леглото. Тя сънува. Уплашена е. Над нея се навежда някаква сянка и шепне нещо в ухото й. Сянката прилича на богинята от олтара, но сега е с качулка на лицето…
Жената се събужда. Тя се оглежда и о, радост! Това е Аеша, прекрасната Аеша, която видяхме в пещерите на Кор.
Въздъхнахме. Тя пак заспа и фигурата пак й зашепна. Показа с ръка в пространството едно море, в което плува лодка, а в лодката двама прегърнати — жрецът и царствената жена. Над тях се вие хищна птица, която не бърза да отмъсти.
Картините се менят. Най-после се появи една пещера в скала, която добре познавахме.
Жрецът вече не е с бръсната глава, а е златокос и лежи на пясъка. По бялата му дреха личат капки кръв. Над него стоят две жени. Едната съвсем гола, с разпуснати златни коси, които прикриват тялото й и с копие в ръка, а другата облечена, с размахани във въздуха ръце.
В първата познахме жената, която видяхме как спи, а във втората — царствената египтянка, която бе целунала жреца.
Картините изчезнаха, погълнати от Огъня. Вместо тях се явиха други. Безгранични полета. Войници, които се биеха. Трупове по полето и хищни птици над тях.
Но и тия гледки изчезнаха. Тогава Хеса заговори. Отначало със слаб глас, който все повече се усилваше:
— Получи ли отговор на въпроса си, Атена?
— Странни неща видях, Майко, чудни картини, плод на твоята магия. Но как мога да съм сигурна, че това не е дело на твоите мисли, хвърлени в Огъня, за да ни заблудят?