— Чуй тогава — каза Хеса — тълкуванията на древните писания, за да престанеш да се съмняваш. Преди много години, когато бях започнала да живея последния си дълъг живот, Изида, великата богиня на Египет, имаше свещен олтар близо до Нил. Сега храмът е разрушен. Изида напусна Египет и сега владее двата свята, защото тя е олицетворение на природата. Един грък на име Каликрат беше жрец в този храм. Той беше избран по нейно желание и трябваше да бъде вечно неин. Клетвата му не можеше да бъде нарушена, без да го постигне наказание.
— В пламъка — продължи Хеса — ти си видяла този жрец и той стои сега пред тебе, прероден в Лео, за да сподели нашата и своята съдба. Имаше една фараонска дъщеря Аменартас, която се влюби в Каликрат. Както тогава, така и сега, тя практикуваше магьосничеството, благодарение на което успя да го застави да отхвърли клетвата си и да избяга с нея. Видя това в пламъците, нали?
— Ти, Атена, беше оная Аменартас — тържествуващо каза Хеса. — Но имаше в Арабия една жена, прекрасна и любознателна, която поради влечението си към много знание, помоли великата Майка да й дари истинската мъдрост. Тази жена се казваше Аеша и ти я видя да спи. Богинята й прошепна, че я натоварва да проследи двамата бегълци и да отмъсти за нея. За награда на Аеша й бяха обещани победа над смъртта и красота, каквато никоя жена не е имала. И Аеша тръгна по дирите на бегълците, придружавана от един жрец, който й беше верен до смърт. Този жрец, който се казваше Нут, това си ти, Холи! Когато тя произнесе: „Аз ще убия виновниците, както ми е заповядано!“, позна еликсира, който щеше да продължи живота й за вечни времена, за да преживее хиляди поколения и вери. Но Аеша не ги уби, защото техният грях стана и неин. Тя, която никога не беше обичала мъж, пожела жреца. Тя ги заведе до Огъня на Живота, за да ги обезсмърти като себе си, но фараонската щерка не можа да стане безсмъртна. Не било писано, защото богинята се беше намесила. Аеша бе безсмъртна, но понеже жрецът пренебрегна и красотата и славата, за да се върне при смъртната жена, тя бе заслепена от ревност и ярост. Тя го уби и беше наказана да очаква неговото прераждане, като страдаше от загубата. Когато той отново се яви при нея, тя бе наказана от богинята да умре пред любимия си в срам и унижение. Красивата стана грозна, безсмъртната — смъртна. Но, Каликрате, казвам ти, че Аеша не умря! Нали тя ти се закле в пещерите на Кор, че пак ще се върне? В оня ужасен час тази беше единствената утеха, която приласка душата й. След това ти, Лео, който си прероден Каликрат, видя в съня си духа й да те води през планини и пустини, до този връх — фар по пътя към Аеша! Ти си я търсил толкова години, без да знаеш, че Тя следи всяка твоя стъпка и те пази от всяка опасност, до часа, в който се явиш пред нея.
Тя замлъкна и погледна към Лео, като че ли очакваше да й отговори.
— Първата част на тая история ми е непозната — отвърна той, — а останалата е напълно вярна. Но аз моля за кратък отговор: ти ли си Аеша? Ако си ти, защо ръстът ти е по-малък, а гласът променен? В името на божеството, на което служиш, кажи ми, ти ли си Аеша?
— Аз съм Аеша — каза тържествено тя. — Онази същата Аеша, на която ти се закле да бъдеш верен завинаги.
— Лъже — извика Атена. — Вярвай ми, съпруже мой, защото ти си ми такъв, че тя е лъжкиня и ако може, нека ме опровергае.
— Атена, не светотатствай!
— Не ти вярвам! Ако наистина си Аеша, докажи го на чужденците, които са я виждали. Махни тия воали, които скриват неземната ти хубост! Нека божествената ти красота блесне пред нас! Тогава твоят обичен ще коленичи пред тебе и ще каже: „Ето моята безсмъртна Аеша!“ Чак тогава ще повярвам, че ти не си оня зъл дух, който с магьосничество краде душите на хората!
Стори ми се, че Хеса е доста неспокойна, защото кършеше покритите си с бяло ръце.
— Каликрате — викна тя с глас, по-скоро приличащ на стон, — и ти ли искаш същото? Ако е така, знай, ще се покоря! Но аз те моля да се откажеш. Аз съм променена, защото нерушимото обещание още не е изпълнено. Аз не съм същата, каквато бях, когато те целунах в пещерите на Кор.
Лео погледна с отчаяние и спря поглед на подигравателно лице на Атена.
— Кажи й да се открие — извика тя. — Кълна ти се, че няма да завиждам!
Лео пламна от нейната забележка.
— Моля те, открий се — извика той. — Искам да узная най-лошото или най-доброто. Стига с тая неизвестност. Колкото и да си променена, ти си моята Аеша, ще те разпозная и обикна.