— Смели са думите ти, Каликрате — забеляза Аеша. — Благодаря ти от сърце за тях. Предупреждавам те, че изпитанието ще е велико. Но мога да ти обещая любов, каквато никоя жена не е давала на мъж.
Тя се обърна към мене и каза:
— О, ти, мъдър и скъп Холи, когото обичам като верен служител, посъветвай го и каквото решите, това и ще направя. Каквото и да се случи, ще те благославям. И ако той ме отхвърли тук, на земята, с тебе ще живеем щастливи по звездите като приятели. Да, само ние двамата с тебе, Холи!
— Благодаря ти за думите, Аеша, с които ми припомняш за своето обещание. Нищо друго не искам, то е достатъчна отплата и награда за страданията, които съм преживял. Ще добавя, че каквато и да си, за мен винаги ще си онази Аеша, която изгубихме в пещерите на Кор.
Казах това, защото друго не ми идваше наум. Сърцето ми се разтуптя от радост, когато разбрах, че Аеша ме цени, не по-малко от Лео. Какво повече бих желал?
Отдръпнахме се с Лео настрани. Какво си казахме, не помня. Само знам, че някой ми внуши мисълта да я помоля да се разбуди.
— Решавай — помоли Лео, — не мога повече да издържам.
Набрах смелост, приближих се до Хеса и казах:
— Нашата воля е да свалиш воалите. Като узнаем истината, ще се успокоим.
— Слушам и се подчинявам — отвърна Хеса и повика Папава, като й заповяда да я разсъблече.
Папава приближи ужасена към Хеса и започна работата си. Воалите падаха един подир друг. Под тях се е крило малко и сгърчено тяло. Най-последен остана воалът на лицето, който Хеса в момент на силно раздразнение дръпна и скъса.
Острият й писък придружи смъкването му.
О, тя наистина беше Аеша! Познах я веднага. Помнех нейното гърчещо се телце в Огъня на Живата в пещерите на Кор.
Да, пред нас беше Аеша и пурпурните отблясъци на огненото море обливаха голото й тяло. Наоколо се възцари гробно мълчание. Устните на Лео побеляха, а краката му се разтрепериха. С немалки усилия той успя да запази спокойствие и стоеше мирно, като завързан с тел мъртвец.
Видях как Атена отвърна главата си. Тя искаше да види съперницата си унизена, но сега беше потресена. Женската солидарност за миг трогна Атена.
Само Симбри, който несъмнено знаеше какво ще се случи, както и Орос, остана съвършено мълчалив и неподвижен.
Орос произнесе няколко думи, заради които впоследствие винаги го обичах:
— Какво може да се очаква от кораб, изгнил в диплите на времето? Какво искате от плът, която гние? Погледнете през разрушената лампа и вижте вечната светлина, която се излъчва навътре! Забравете мършата на мъдростта и си спомнете за вечната красота!
„Сърцето винаги се радва на благородните жестове“, помислих си аз. И понеже ми се струваше, че ще полудея, какво не бих дал, ако можех да се оттегля, за да не чувам и да не виждам нищо! Толкова погледи бяха отправени към Аеша, която сега не беше нищо друго, освен една мумия.
Мъждукащата надежда умря и скръб, горчива скръб я замести. Трябваше нещо да се направи. Не можеше да се чака повече. Слава Богу, Атена заговори. Тя изпречи божествената си красота до грозното тяло на Аеша и каза:
— Лео Винси, или Каликрате, както предпочиташ, ти може да си помислиш лошо за мен. Но аз нямам намерение да подигравам съперницата си в ужасния й срам. Тя ни разказа една дивна история, изплетена от лъжи. Невероятно е една богиня да се превъплъти в Аеша, за да ми отмъщава. И то защото съм се била влюбила в човека, когото сърцето ми само разпозна и избра. Но както и да е — продължи все така Атена, — нека видим коя е по-силната — богинята или аз, смъртната! В любовта и двете сме равни. Теб, човече — изпъшка Атена, — аз обичам и не се срамувам да го призная пред всички свидетели тук. Но ясно е, че и тази богиня или жена също те обича. Тя призна това преди малко. Сега ти трябва да избереш между двете ни. Веднъж и завинаги. Тя твърди, че съм прегрешила пред Изида, като съм те залюбила. Да, но и тя също, защото те е отнела от мене, която иска да ти даде всички земни радости, вместо някакво си безсмъртие. Коя е по-виновна? Аз или Тя? Ако аз съм едно зло, тя е двойно по-голямо! Лео Винси, направи своя избор и сложи край на спора. Знаеш коя съм, без да се самоизтъквам, виждаш ме каква съм. Аз ще ти дам щастие и любов, а може би и деца, с мен ще бъдеш силен и властен. Какво може да ти даде тази магьосница, ти можеш да отгатнеш сам! Избирай!
Цялата тази реч, спокойна и добре обмислена, но пълна с лъжи, бе изслушана от сгърчената Аеша с голямо внимание. Но тя не отговори, не помръдна дори ръка.