Музиката пропадаше в покритата с дим яма. Чу се сладък глас от небето, после многозвучен хор и накрая — един потърсващ душата акорд, който сякаш излизаше от няколко органа. Несъмнено бе, че тя изразяваше човешкото вълнение. По-късно разбрах, че музиката е изразявала особеностите на характера на Аеша.
— Ето зората — каза тихо Орос.
Лъч прониза небесата над нас като огнена сабя. Той блесна мълниеносно над каменния език и освети стоящата там фигура, забулена в бели дрехи. Но жива ли беше Тя? Лицето бе безжизнено, а тялото не мърдаше.
Слънчевата светлина заигра над нея и освети тънкия воал. Черните очи се отвориха и погледът им бе като на учудващо се дете. Кръвта на живота развълнува белите като слонова кост гърди и бледото лице. Къдравите й коси се вееха от вятъра, под гърдите й се подаваше глава на змия, украсена със скъпоценни камъни.
Илюзия ли беше? Не е ли тази жена Аеша, която влезе във въртящия се Огън на Живота в пещерите на Кор? Краката ни се подкосиха. Прегърнахме се с Лео и паднахме по очи на земята.
Тогава един глас, по-сладък от небесен нектар, по-звучен и омайващ от шепота на здрачния зефир в тръстиките, се обърна към нас:
— Ела при мене, Каликрате, да ти върна изкупителната целувка на вярност и любов, която ти ми даде преди малко.
Лео трепереше. Тръгна, пълзейки към мястото, където беше Аеша. Окопити се малко и пак коленичи пред нея.
— Стани — каза тя. — Аз трябва да коленича пред теб.
Аеша простря ръце, за да го вдигне, като му шепнеше нещо в ухото. Лео не беше се изправил още, когато Тя се наведе и докосна с устни челото му. След това повика и мен.
Приближих се и поисках да коленича, но тя ме спря и не позволи.
— Недей — каза тя. — Не си мой поклонник и няма да бъдеш. Занапред искам, не искам, поклонници ще имам много. Но по-голям приятел от тебе, Холи, нямам. Радостно те поздравявам! — И тя се наведе над мен и ме целуна по челото.
Нищо повече!
Благоуханен като роза беше дъхът на Аеша. Прекрасното й тяло блестеше като рядка морска перла, а дискретно сияние галеше лицето й. Нямаше скулптор, който да извае ръката, с която тя придържаше воала си. Не е имало звезди по небето, които да се светили с блясъка на нейните очи.
Аеша хвана Лео под ръка и се върна с него в стаята, издълбана в скалата. С влизането си тя затрепера от студ. Зарадвах се, защото това беше знак, че Аеша е човек, а не дух. Жреците и жриците коленичиха пред новороденото й величие, но тя им направи знак да станат, слагайки ръката си на рамото на всеки от тях, като го благославяше.
— Студено ми е — каза тя. — Папава, дай ми наметката!
Папава веднага я наметна с пурпурната наметка.
— Тялото ми не чувства толкова студ, защото Лео го възроди с целувката си на вярност и любов. Но душата ми е оголена от ударите на съдбата. О, моя любов, моя любов, толкова години загубена! Твоят взор повече няма да бъде наскърбяван! Не зная колко още ще живеем двамата на земята — продължи Аеша, — но нека пием от чашата на радостите сега. Това място ми стана омразно, защото тук поизпитах горчивини, каквито никоя жена не е изпитвала на земята. Магьоснико — обърна се тя към Симбри, — виждаш ли нещо?
Симбри стоеше със скръстени на гърдите ръце.
— Тъмната сянка на бъдните неща — отвърна той. — Имам дарбата да предвиждам, от която ти си лишена. Виждам тука да лежи един мъртвец.
— Вземи си думите назад — яростно го прекъсна тя. — Иначе мъртвецът ще си ти! Глупако, не ме предизвиквай, защото съм в силата си и мога да се освободя от всичките си омразни врагове!
Тя впи очи в Симбри и той, усетил силата й, се разтрепера и се отдръпна назад, но беше блъснат от Атена.
— Всемогъща господарке — изпъшка шаманът, — почитам те сега повече от преди. Лицето на мъртвеца не ми се яви ясно. Стори ми се, че прилича на хана на Калун, когото погълнаха вече пламъците.
— Няма съмнение, че много ханове на Калун ще лежат тук — отговори хладно Аеша. — Не бой се, Шаман, гневът ми отмина. Но ти, неприятелю мой, бъди умен и не пророкувай лошо на Всемогъщата! Хайде, да тръгваме!
Водена от Лео тя излезе от стаята и се загледа във върха на Огъня, който се възземаше във въздуха. Той хвърляше златиста светлина над Калун. Аеша стоеше и наблюдаваше. Тя се обърна към Лео и му каза:
— Светът е красив! Отстъпвам ти го целия!