За пръв път от прераждането на Аеша до тоя момент се обади и Атена:
— Какво искаш да кажеш, Хеса, ако изобщо си още Хеса, а не някой дявол, излязъл от ада! Предлагаш му моята земя като любовен подарък ли? Не е ли твърде рано. Не си ме победила още!
— Думите ти са груби и макар че ме обиждаш, аз пак ти прощавам. И аз мога да се подиграя на съперницата си, особено сега, в часа на моята победа. Не му ли предложи Калун, когато бе по-красива от мене? А сега коя е по-красивата? Погледнете всички и отсъдете!
Аеша спря усмихната до Атена.
Атена беше красавица, не съм го отричал никога, а и досега не бях виждал по-хубава жена от нея. Но колко грубовата изглеждаше тя пред дивната, ефирна красота на Аеша! Чертите на Аеша бяха не човешки, а божествени: помислих си това и се ужасих. Почувства го и Атена и каза:
— Аз съм жена, а каква си ти, сама знаеш най-добре. Ти излезе от ада и си творение на Духа на злото. Аз съм по-силна, защото съм истинска жена. Моят дух е по-силен от твоя и ти се досещаш защо.
Наблюдавах Аеша и видях в очите й известно смущение. Устните й побеляха, но тя се овладя и каза със сребърно-звънтящ глас:
— Недей да беснееш така, Атена! Ти приличаш, на немирния летен порой, който си мисли, че със своите пукащи се мехурчета ще блъсне канарата ще я отмести. Чуй ме сега! Не ламтя за твоята земица, защото, ако поискам, мога да завладея целия свят. Но помни, че властта ти зависи от мен. Освен това смятам да ти гостувам. Избери как да стане това: чрез война или чрез мир. Но, Кания — продължи Аеша, — преди да те посетя, дай на народа си справедливо управление, задоволи го, та като дойда, да намеря доволство, а не мизерия и ужас. Избери си мъж, справедлив и добър, върху който да се облегнеш в нерадостни дни. Имаш нужда от такъв. А сега, гости мои, хайде да напуснем това място!
И тя тръгна гордо, стъпвайки безстрашно по края на кратера, което бе опасно поради силния вятър. Щом се изравнихме с Атена, тя измъкна изпод дрехата си един скрит нож и се опита да го забие в тялото на Аеша. Но вместо да се забие в плътта, ножът отскочи и иззвънтя на земята.
Тогава Атена се нахвърли върху Аеша с намерение да я бутне в пропастта, но се разтрепери и за малко не падна тя самата. Аеша я прегърна през кръста и я вдигна като перце.
— Глупаво дете — каза Аеша с нежен глас, — толкова ли си сърдита, та искаш да се простиш с прекрасния си вид, с който небето те е дарило? Ти си луда, Атена, защото не знаеш в какъв нов образ ще се преродиш! Например, вместо владетелка, как би понесла, ако се явиш като някое селянче, обезобразено, сляпо, хилаво? Защото, казват, че самоубийците така се прераждат. А може, твърдят други, да се преродиш в котка, тигрица или лъвица? Я виж ти — продължи Аеша, като грабна ножа и го захвърли, — острието му е намазано с отрова! Атена, а ако се беше забило в твоето тяло?
Атена обаче не можеше да понесе подигравките на Аеша, които за нея бяха по-отровни от острието на ножа.
— Ти не си смъртна! — зарида тя. — Как ще те надвия? Нека небето те накаже!
Атена се сви като змия на скалистия връх и продължи да плаче. Лео, който мина покрай нея, не можа да понесе страданието й. Той се наведе и я вдигна от земята. Атена го погледна и се облегна на ръката му, но изведнъж се дръпна като опарена и се подпря на стария Шаман.
— Зная, че ти си винаги вежлив — каза Аеша на Лео. — По-добре е обаче слугата й да се погрижи за нея. Току-виж, че е скрила още ножове. Ела, денят расте, а ние се нуждаем от почивка.
5
Сгодяване
Преминахме вкупом безбройните галерии, издълбани в скалите, и стигнахме до жилището на Орос. Тук Тя се отдели от нас, като каза, че е преуморена, което беше очевидно.
— Сбогом — каза Аеша. — Орос ще бди над вас и ще ви доведе при мен, когато му дойде времето. Починете си добре.
Тя си отиде, а жрецът ни заведе в едно хубаво помещение, което гледаше към добре поддържана градина. И ние, и Орос — всички бяхме уморени и потресени от видяното. Нямахме повече сили нито да разговаряме, нито пък да разсъждаваме.
— Мозъкът ми е като размекнат — обърна се Лео към Орос. — Искам да заспя.
Орос се поклони и ни отведе в стая с две легла. Щом легнахме, веднага заспахме като пеленачета.
Когато се събудихме, беше вече следобед.
Искахме да останем сами. Облякохме се и отидохме в градината, която изобилстваше с прекрасни планински цветя. В ъгъла намерихме пейка, която бе поставена до поточе.