— Е, Хораций, какво ще кажеш за станалото дотук?
— Само едно: сънищата ни се сбъднаха и сега ти си най-щастливият човек на земното кълбо.
— Щях да съм много по-щастлив — отговори Лео, — ако сегашната Аеша беше като онази, която помним от пещерите на Кор. Иска ми се тя да е от плът и кръв, защото когато вчера ме целуна, ако това изобщо беше целувка, имах чувството, че Тя не е жена. Каква плът може да се роди от пламък?
— Мислиш ли, че Тя се е родила отново?
— Не зная, Хораций, но ми се струва, че точно затова Тя се страхува от Атена. Ако Аеша беше земен човек, тя би умъртвила Кания досега. Спомни си Юстена!
— Възможно е сега да е станала по-благородна. Толкова нови уроци й струпа животът.
— Дано да е така. Но, Хораций, какъв съпруг мога да бъда на това безплътно създание, ако имам някога това щастие?
— Какви причини съзираш?
— Такова щастие е непостижимо за земен човек. Атена каза, че човек и дух не могат да бъдат приятели.
— Обикновени думи на ревност. Бъди философ, Лео, ти измина най-чудните пътища в световната история. Ти победи! Вземи даровете на боговете, славата, любовта и силата, които ти се дават! Остави бъдещето на мира!
Лео не бе ми отговорил, когато се появи Орос, който му се поклони по-смирено от преди и любезно съобщи, че Хеса ни кани на служба в Светилището.
Лео, зарадван от възможността да я види пак, скочи на крака и ние с Орос едва смогвахме да го следваме. В помещението ни чакаха жреци и жрици, които въпреки нежеланието на Лео му подстригаха косата и брадата. Същото искаха да направят и с мене, но аз категорично отказах. След това ни обуха златошити обувки, метнаха върху Лео чудесна бяла дреха, бродирана със злато и пурпур. Подобна наметка, но по-семпла, дадоха и на мен.
Накрая Лео получи сребърен жезъл, а аз — по-обикновен. Жезлите наподобяваха египетските.
— Патерицата на Озирис — прошепнах на Лео.
— Не искам да олицетворявам никой египетски бог — каза Лео, — нито пък да се забърквам в тяхната езическа религия.
— Чакай, може жезълът да е само някакъв символ.
Но Лео отказа да върви по-нататък, докато не му се обясни същността на церемонията. Орос, макар и смутен, му каза, че става дума за годеж. Едва тогава Лео се запъти към храма, като запита Орос:
— Кания Атена ще присъства ли на церемонията?
— Не — отговори Орос, — тя замина за Калун и се готви за война, за да си отмъсти.
Орос водеше шествието, следван от Лео и мен, а зад нас бяха другите жреци и жрици. Влязохме през голямата дървена врата и след като очите ни свикнаха с ослепителния блясък на горящите стълбове, бяхме изненадани от грандиозността на церемонията. Под статуята на Майката бяха наредени около двеста жреци, облечени в бяло, а зад тях още толкова жрици.
На високия трон седеше Аеша. Имаше приготвен още един такъв трон. Понятно беше, че е празен.
Аеша беше без воал и разкошното й облекло подхождаше на божествената й красота. Златна лента, от която се подаваше главата на изрязана от елмаз змия, препасваше лъчезарното й чело. Под тази лента косата й се спускаше по гънките на пурпурната й мантия като водопад.
Мантията беше разтворена и се виждаше бялата копринена туника, пристегната на кръста от златна змия, подобна на онази, която Аеша носеше и в Кор. Ръцете й бяха голи и без украшения. Жезъл, украсен със скъпоценни камъни и звънчета, бе издигнат в дясната й ръка.
Неземната й красота ни хипнотизира. Под високия покрив отекваха величавите акорди на песните на жреците за „добре дошъл“, съпроводени с ритмични движения.
Тя седеше на трона и протягаше ръце към нас за поздрав. Най-прекрасното създание, което някога са виждали човешките очи, беше отредено за съпруга на единия от нас и за приятелка на другия.
Вървяхме покрай шпалира от жреци, докато Орос и останалите спряха, а ние се намерихме лице срещу лице с Аеша. Тя издигна жезъла и пеенето се прекрати. В настъпилото мълчание Тя слезе от престола си и тръгна по стъпалата към Лео. Докосна с жезъла си челото му и с висок глас извика:
— Ето избраникът на Хеса!
Всички присъстващи гръмогласно отговориха:
— Добре дошъл, избранико на Хеса!
Още отекваше ехото от радостния възглас на жреците, когато Аеша ми каза да застана от лявата й страна, а тя подхвана Лео и го постави от дясната си страна, близо до белеещите се жреци. С ясен и сребрист глас тя произнесе: