— Жреци и жрици, служители на Хеса, чуйте добре! За пръв път ви се явявам такава, каквато съм. Познавахте ме като забулена фигура и никога не бяхте виждали какво има под воалите. Сега ще разберете защо ги снех. Ето човекът, за когото мислехте, че случайно е дошъл с другаря си в нашия храм. Но аз ви казвам, жреци, че той не е непознат. Някога, в древния живот, той ми беше господар и сега се върна отново при загубената си любов. Така ли е, Каликрат?
— Така е — отвърна Лео.
— Жреци и жрици, служителки на Хеса, знаете, че винаги Тя по право и обичай сама си е избирала своя господар. Нали е така?
— Така е — потвърдиха запитаните.
Тя замълча. После с безкрайна сладост се наведе и падна на колене пред Лео.
— Кажи ми — каза тя, като го гледаше с чудните си очи, — кажи пред всички, които ни гледат, и пред ония, които невидими присъствуват тук, приемаш ли ме отново за твоя венчана съпруга и робиня?
— Да, Аеша — отговори Лео. — Сега и завинаги!
Аеша се изправи, хвърли жезъла, който издрънча на каменния под и протегна ръце към Лео. Той също се устреми към нея и беше готов да я целуне по устните. Но аз видях, че когато устните му се приближаваха към нейните, той пребледня извънредно много. Косите му станаха още по-златисти и тоя твърд и силен човек затрепера като тръстика. За малко да се строполи на земята.
И Аеша видя това и го отблъсна. Очите й посивяха от страх, който изчезна след миг. Тя се изплъзна от прегръдката му и го подкрепи с ръката си. Тъй стояха те, докато той напълно се успокои.
Орос подаде жезъла на Аеша и тя го издигна.
— О, любими и господарю, седни на мястото, отредено за тебе, откъдето винаги ще си с мене, защото, като ти се давам, ти ще получиш повече, отколкото предполагаш и колкото можеш да узнаеш сега. Възкачи се на своя престол, о, венчанико на Хеса, и приеми преклонението на жреците.
— Не искам — викна Лео смело. — Тук и сега казвам следното пред всички и завинаги. Аз съм човек, който не признава чужди богове и техните атрибути, поради което никой няма да коленичи тук пред мене. Аеша, само на тебе ще се покорявам.
Дръзката му реч направи потресаващо впечатление. Чу се глас, който изрече:
— Внимавай, избранико на Хеса, пази се от гнева на Майката на Планината!
Аеша за миг също се изплаши, но после се позасмя малко и позамаза, като каза:
— Засега ще се задоволя с толкова. Стига ми, любими мой, твоето обожание.
Тогава Лео се възкачи на трона, където, въпреки превъзходството си, изразено и с блестящите му дрехи, той беше неспокоен като човек с друга вяра и от друг народ.
Жреците подхванаха песента си, от която нищо не разбирахме, но схващаме смисъла й. Аеша се изправи и поклати жезъла. Тогава всички се поклониха три пъти и запяха една сладостна песен. Те започнаха да излизат и когато се оттеглиха, останахме само ние, Орос и Папава, които бяха на разположение на Аеша.
Аеша сякаш се събуди от сън, стана и каза:
— Благородна е тази песен, макар и много стара. Тя е венчалната песен на Изида и Озирис и я чух в Египет, преди да видя пещерите на Кор. Разбрала съм, Холи, че в тоя променлив свят, музиката трае повече от всичко друго. Ела, любими — обърна се тя към Лео, — и ми кажи как предпочиташ да ти викам! Ти си за мене Каликрат, но все пак…
— Наричай ме Лео, Аеша, с това име съм щастлив. Този Каликрат трябва да е бил нещастен. Деянията му, които той е извършил, даже и да е бил оръдие в ръцете на съдбата, са били фатални за наследниците на тялото и духа му. Казвай ми Лео, нека името Каликрат си остане в Кор!
— Сега ти си облечен във величие. Мечтите ни се изпълват, а нощта настъпва — Аеша въздъхна И погледна тъжно нагоре. После продължи: — Лео, говоря ти на арабски. Забрави ли този език?
— Не съм.
— Тогава нека той да е нашият език. Обичам го, защото съм го сричала в майчините си прегръдки. А сега, любими, остави ме малко сама, за да размишлявам. Трябва да видя някого.
Излязохме с мисълта, че Аеша ще приема пратеници на племето на Планината, които са пристигнали, за да я поздравят с годежа й.
6
Третото изпитание
Два часа се мъчихме да заспим, но напразно. Някой невидим не ни оставяше на спокойствие.
— Защо не идва Аеша? — попита Лео най-накрая, разхождайки се из стаята. — Искам да я видя. Не мога да търпя раздяла с нея. О, как ме привлича Тя!
— Какво мога да ти кажа аз? Питай Орос, който е отвън, до вратата.