— Гледай!
Погледнах, но нищо не видях, освен че е покрит със сняг.
— Кьорчо, не виждаш ли, че животът на моя господар е в опасност? О, аз забравих, че нямаш моето зрение! Вземи го назаем от мене и погледни нататък!
И тя положи ръката си върху главата ми. Усетих нещо безшумно да се излива. Тя произнесе някакви думи. Веднага очите ми се отвориха и погледнаха, но не видяха гребена, а Лео, който се търкаляше с един леопард, а планинците около него се въртяха и дебнеха удобен момент, за да пронижат леопарда, без да засегнат Лео.
Аеша стана неспокойна и започна да се движи напред-назад. Най-сетне Лео извади дългия си нож и го заби в корема на звяра. Леопардът се отдели от него, търкулна се по склона, като обагри снега. Няколко спазъма и се простря мъртъв.
Лео се изправи, засмя се и показа на планинците раздраните си дрехи. Един от тях се приближи и превърза раните му с ленени парчета, които той откъсна от долните си дрехи.
Новото ми зрение изчезна изведнъж, както и дойде. Аеша се беше надвесила над рамото ми.
— Опасността отмина — изпъшка тя, — но още колко такива, че и по-големи ще последват! О, сърцето ми е измъчено, но трябва да понеса всичко.
Гневът й избухна. Повика един служител и му заповяда да занесе носилка и масла при ловците, които ще донесат господаря й.
— Ти виждаш, Холи, какво преживявам. Да, и това не е от днес. Ах, тия планинци ще ми платят за притесненията, които изживях!
Тя не позволи да говорим повече за това.
След четири часа носачите пристигнаха. Лео накуцваше след носилката. Той беше сложил в нея убития дивеч и кожата на леопарда, за да не се затрудняват ловците.
Аеша го очакваше в стаята си и щом го видя, се спусна към него и го обсипа с нежности и упреци.
Той я послуша известно време и внезапно я прекъсна:
— Откъде разбра? Още не са ти показали дори кожата.
— Всичко видях. Най-лошата ти рана е под коляното. Намаза ли я с лекарството, което ти изпратих?
— Не съм. Но след като си била тук, как си видяла всичко? С твоята магия ли?
— Щом питаш, ще ти кажа. Видях и най-малките подробности. И Холи видя как се търкаляше с леопарда, докато ония кучета търчаха наоколо като страхливи деца.
— Писна ми от твоята магия — извика Лео сърдито. — Човек не може да остане ненаблюдаван дори един час, пък било и в компанията на леопард. Колкото до ония смелчаци…
В тоя момент влезе Орос, поклони се на Аеша и й прошепна нещо.
— Колкото до ония „смелчаци“ — довърши Аеша, — ще ги науча аз.
Тя се забули, защото никога не се явяваше с открито лице пред народа от Планината и изчезна.
— Къде отиде Тя, Хораций? — попита Лео.
— Не зная, но ако е отишла в Светилището, то ще е заради погребението на главатаря на диваците.
— Нима? — извика Лео и закуцука бързо след нея.
След няколко минути реших за благоразумно да го последвам. В Светилището се разиграваше интересна сцена. Аеша бе застанала пред статуята, а в краката й бяха коленичили главатарят и петимата планинци, все още с копията си. Лео стоеше встрани.
Както научих после, той се опитал да се намеси в защита на пленниците, но му било заповядано да млъкне.
На няколко крачки по-назад стояха няколко пазачи на храма, въоръжени със саби.
Аеша със сладък глас запита как се е стигнало дотам, та леопардът е нападнал Лео. Главатарят отговори, че те го преследвали до леговището му между две скали и там го нападнали. Един от диваците влязъл вътре и го наранил, но леопардът скочил и го повалил.
— Тогава господарят Лео нападна леопарда — продължи главатарят — и планинецът се спаси. Но господарят също бе повален от леопарда на земята и така, търкаляйки се, те се бориха, докато господарят му разпори корема. Това е всичко.
— Не е вярно. Вие се показахте страхливи и изоставихте господаря си на бесния звяр. Закарайте ги всички в Планината и там да ги разкъсат зверовете. Разпоредете също, че който даде храна на осъдените, го очаква смърт.
Без да се молят за милост, главатарят и другарите му станаха, поклониха се и тръгнаха да си вървят.
— Стойте! — извика Лео. — Хей, главатарю, дай ми ръката си, защото съм ранен и не мога да вървя бързо, но ти ще ме подкрепяш. Идвам с вас, заедно да половуваме.