След тия думи Аеша сякаш се изплаши, стана и побягна от стаята.
Тъй приключи тази история. Леовите рани не бяха кой знае какви — обикновени одрасквания.
Планинците, вместо да бъдат убити, бяха повишени и станаха телохранители на Лео.
8
Алхимията на Аеша
Малко след инцидента с леопарда Аеша беше обхваната от своя демон, който понякога се проявяваше.
Веднъж вечеряхме с нея и по навик правехме планове за нашето могъщо и безкрайно бъдеще, страхотното наследство, което Тя ни обещаваше.
Трябва да ви обясня, ако вече не съм го направил, че Тя ме беше уверила да не се безпокоя за напредналите си години и за грозотата си. Окъпя ли се в жизнените огньове, ще стана какъвто си искам. Аз се надявах, че външността ми ще се промени и както се разказва в приказките, ще стана безсмъртен.
Плановете на Аеша бяха непостижими, даже ужасяващи. Тя не познаваше днешната политическа структура, отношенията между хората, но и да ги знаеше, това едва ли би й било от полза. Практическите й познания за света се простираха дотам, докъдето й ги бяхме обяснили в пещерите на Кор. Сега жаждата й за нови сведения беше неутолима и тя използваше всеки удобен случай, за да ни разпитва, макар досегът ни с външния свят да бе прекъснат от години.
Все пак ние й обрисувахме различните народи и техните страни, нрави и обичаи такива, каквито ги знаехме от по-рано. Тя слушаше и после дълго размишляваше.
От всички народи най-много се интересуваше от китайския. Изглежда, че не по-лошо от нас беше запозната с монголите и разбираше техния език.
Когато горе-долу се ориентира в световното устройство, тя заживя с идеята да провъзгласи Лео за абсолютен монарх на целия свят. Напразно той я уверяваше, че не иска. Тя просто се изсмя и му каза:
— Ако аз се издигна над хората, трябва да ги управлявам, защото как може Аеша да заема второто място. И ти, Лео, понеже си мой господар, ще бъдеш господар и на света. Истинският ми живот още не е започнал. Аз съм изпълнена с мисъл за теб и в очакване на твоето безсмъртие.
— И после?
— Ти ще бъдеш надарен с вечна сила, с цялата мъдрост на вековете и с мощ, която е в състояние да промени местата на океаните. Тогава ще заживеем истинския си живот. О, как копнея — въздъхна Аеша — да доживея часа, когато ще заблестим като две нови звезди в небесните висини. Приятно ще ми бъде царе да се покланят пред трона ни.
Така говореше Аеша и сиянието на челото й се увеличаваше, докато я обхвана цялата. Очите й заблестяха като два въглена. В тях видях безграничната слава, видях и народи да минават и да й се покланят.
— Но как, мила Аеша, как ще постигнем това? — попита я Лео.
— Как ли? Много лесно. Толкова нощи слушах мъдрите беседи на Холи, че видях картата на света. Размишлявах и върху твоите сведения за различните народности, за техните странности и безполезни борби за богатства и първенство. И знаеш ли какво реших? Да ги слеем за тяхно добро в едно цяло, като се поставим над тях и ги управляваме. Реших да премахнем войните, болестите и страданията, та тези хора да изживеят краткия си живот щастливо.
— Как ще постигнем тия промени?
— Ти не мислиш философски, Лео, защото още не приемаш моята идея. Ако имам меч, с който да съкруша техните войски, ако мога да потопя флотите им в морските глъбини, да, аз, на която светкавиците и техните елементи се подчиняват, ще постигна целта си. Но ти се отвращаваш от смъртта и вярваш, че магиите на небето не са добри. Щом волята ти е такава, тогава тя е и моя. Ще търсим друга възможност.
— Но как ще убедиш земните царе да сложат короните си на твоята глава? — учудих се аз.
— Като накарам техните народи да ги изоставят и предадат. О, Холи, колко ограничен е умът ти, колко слабо въображение имаш! Не го ограничавай, а си помисли какво ще стане с народите, когато се явим между тях с купища злато, за да удовлетворим нуждите им. Няма ли да ни се покорят, когато видят силата на нашата красота и безсмъртие? Няма ли да извикат: „Бъдете царе и ни управлявайте!“
— Не знам — отговорих със съмнение. — Но къде ще се появим най-напред?
Тя взе картата на източното полукълбо, която бях начертал, и като сложи пръст на Пекин, каза:
— Ето мястото, където ще се установим за няколко века. Избрах китайците, защото ти ми каза, че те са най-многобройни. Освен това те са храбри, хитри и търпеливи. И макар че сега са безсилни поради лошото си управление и примитивно образование, те са способни да превземат малките западни народи. Ето защо ще се установим между тях. За няколко века те ще се усмирят, ще изучат нашата мъдрост и ти, Лео, ще направиш войските си непобедими, като дадеш на тоя народ добро управление, богатство, мир и нова вяра.