Не я попитах каква ще бъде новата вяра. Не беше необходимо, защото от само себе си се разбираше, че тя щеше да бъде някакъв култ към Аеша. Умът ми забръмча от предположения, някои добри, другите доста абсурдни. Представях си какво би се случило при първото явяване на Аеша в Китай, както и възможното нахълтване на жълтоликите в западните страни.
— Я си представи, че малките народи не дочакат да бъдат превзети от жълтоликите, а се съединят в едно и нападнат по-напред! — каза Лео.
— Ами тогава?
Лео се беше разсърдил от надменния тон, с който Аеша говореше за западните народи, защото той принадлежеше към един от тях, при това доста велик.
— И този вариант съм имала предвид. Тогава няма да има за какво да ми се сърдиш. О, тогава Изтокът, който е спал толкова време, ще се пробуди, по бойни полета, каквито историята не е имала, ще видиш моите пламтящи знамена да плющят във вихрена победа. Ти ще видиш как народите падат един след друг! Върху хекатомбите на хиляди мъртъвци ще се издигне тронът ти на цар и владетел на света, който ще възродим с огън и кръв.
Това ново евангелие на Аеша изпълни Лео с ужас, защото той мразеше абсолютния монархизъм и симпатизираше на демокрацията. Но аз не се притеснявах. Сцената беше смешна с ужасната си и фантастична абсурдност. Аеша имаше амбиции, каквито и луд не би допуснал…
За пръв път помежду ни се появи търкане.
Знаех-, че Аеша е способна на всичко и това, за което мечтаеше, можеше да го доведе до чудесен, но и ужасяващ резултат. Защо не? Смъртта не я грозеше, защото Тя беше безсмъртна и властваше над живота и смъртта. Несравнимата красота и дръзката й воля биха съкрушили всеки враг. Проницателният й ум би изнамерил нови оръжия, срещу които и най-добре екипираната и храбра армия не би могла да устои.
Наистина Тя би могла да постигне целта си с помощта на природните сили, които, както тя казваше и както вярвах аз, бяха в ръцете й. Тя можеше да заповядва на скритите сили на електричеството, което би хвърлило всички народи в краката й.
Аеша имаше големи амбиции и най-страшното в свръхчовешката й сила беше, че у нея нямаше никаква отговорност пред хората и Бога.
Би могло тя наистина да е била ангел, паднал от небето, както бе загатнала веднъж, и в което Атена и Симбри вярваха.
Само в две неща съзирах нейните добри страни: в прекрасната и безпределна любов към Лео и в приятелството й с мен.
Другото важно нещо, което не можех да си обясня, беше нейната страст към този човек, необяснима с тайнствеността и трайността си, която както в миналото, така и в бъдещето би била най-слабото й място.
Най-после разбрах най-важното: само човешката любов можеше да обезвреди безсмъртното й сърце, защото в противен случай Тя би опустошила Вселената.
Прав бях.
Докато се вдълбочавах в размишления, без да се страхувам, че Аеша може да ги прочете, видях Орос да се покланя пред нея.
— Как смееш? — попита тя остро, защото, когато разговаряше с Лео, не разрешаваше никой да влиза.
— Шпионите се върнаха, Хеса.
— Защо си ги пратил? Каква нужда има от тях?
— Нали ти ми заповяда?
— Добре де! Какво казват?
— Хеса, народът на Калун е отчаян. Сушата е нанесла големи щети и гладът зее в очите му. Народът обвинява чужденците, които са били в тяхната земя и са избягали при тебе.
— Друго?
— Кания Атена също е побесняла против тебе и нашата свещена колегия. Денонощно подготвя две армии — едната четиридесет, а другата двайсетхилядна. Последната ще бъде изпратена, начело със Симбри, срещу Планината. Ако претърпи поражение, тя възнамерява с другата да нападне полетата на Калун.
— Ама че страшни новини — изсмя се презрително Аеша. — Омразата ще подлуди тая жена, която се осмелява да се състезава с мен! Холи, смяташ ли, че мога да се хваля с нещо, което нямам сила да направя? Ако се съмняваш, след няколко дни ще се увериш!
— Какво смяташ да правиш, Аеша?
— Почакай малко. Нека се уверя, че шпиони те не преувеличават нещата поради страхливостта си. Толкова е уморително, но ще проверя как стоят работите.