Тя се взря в пространството, което беше нещо обичайно за нея, но го вършеше рядко. Поради леност ли, или поради това, че я изтощаваше много, не знам.
Красивото й лице прие строг вид като на човек, който се намира в момент на изстъпление. Светлината на челото й угасна, а големите зеници на очите й се свиха и потъмняха. Около пет минути тя съзерцаваше така. После, все едно че се събужда, прекара ръце по лицето и се успокои както преди.
— Истина е — промълви Тя. — Трябва да се приготвя по-бързо, за да умрат по-малко хора от моя народ. Господарю мой, ще участвуваш ли и ти? Не, не — продължи тя. — Ти ще си стоиш тук в безопасност, а аз ще вървя да посетя Атена, както й обещах.
— Където ти отидеш, там ще съм и аз — възпротиви се Лео, като лицето му се изчерви от гняв и срам.
— Не ти забранявам, но ще говорим по-късно. А сега, Оросе, слушай внимателно. Върви! Изпрати навсякъде Огъня на Хеса и го предай на всички главатари. След три нощи, когато луната изгрее, заповядай племената да се съберат — не всички, достатъчни са само двайсет хиляди от най-добрите воини. Останалите ще пазят Планината и Светилището. Да носят храна за петнадесет дни. Ще се присъединя към тях на сутринта. Върви!
Орос се поклони и си отиде, а Аеша смени разговора, като заразпитва пак за китайците.
На следващата вечер пак водихме подобен разговор, но една забележка на Лео предизвика Аеша.
Лео, който не отхвърляше плановете й като невъзможни, все пак ги оспорваше, доколкото можеше, защото те противоречаха на неговата етика, на неговите политически, обществени и религиозни разбирания.
— Ти ще победиш — каза той, — но всяка война носи разорение. Средствата, които ще изхарчиш, ще усилят данъчното бреме на народа ти.
Аеша го погледна и се засмя.
— Май че ви изглеждам като някое лудо момиче, което, тласкано напред-назад от вятъра на въображението си, не мисли какво прави. Не съм толкова вятърничава, че аз, сама жена, да почна война с цял свят. — Както говореше, Тя придоби царствен вид и в очите й се появи страшен блясък, който смрази кръвта ни. — След последните ни разговори от военен характер аз премислих всичко, прекарах много неща в ума си и измислих война без разходи за тези, които ще управляваме, поради което те ще ни обикнат много. Помниш ли Лео, как в пещерите на Кор карах Майката на Природата да ми разкрива тайните си една по една. Елате с мен, за да видите онова, което никой смъртен не е виждал и да се уверите, че съм добра ученичка на Природата.
— Какво има да гледаме? — усъмни се Лео.
— Ела, Лео, любими мой, остави философа у тебе първо да види, а после да разсъждава.
Тя му обърна гръб, като му се усмихна така сладко, че той я последва, защото беше готов, ако се наложи, да влезе и в огъня заради нея.
Тръгнаха и аз го последвах. Бях любопитен да видя нейното ново чудо.
Тя ни поведе по един коридор, по който по-рано не бяхме минавали. Стигнахме до една врата, която Лео отвори по неин знак. Покори й се веднага. Отвътре излизаше силен прилив на светлина. Не бе трудно да отгатнем, че това беше нейната лаборатория.
В пещерата видяхме металически епруветки и други уреди. Имаше и пещ, която не се нуждаеше от гориво, защото в нея гореше факла от вечния огън, каквито имаше Светилището. Светлина се излъчваше от недрата на земята под нозете ни.
Двама жреци работеха вътре — единият бъркаше в железен съд някаква сплав, а другият я пресилваше в глинен калъп. Двамата спряха за миг, за да приветствуват Аеша, но Тя им каза да продължат работата си. Попита ги дали всичко е наред.
— Твърде добре, о, Хеса — отговориха те.
От тази пещера преминахме през няколко врати и пещери, през няколко прохода и стигнахме до малка стаичка. В нея нямаше нито огньове, нито лампи и все пак тя беше осветена от мека светлина, която се излъчваше от стената срещу нас.
Аз я попитах:
— Какво правеха двамата жреци?
— Защо задаваш глупави въпроси? В твоята страна не стопяват ли метали? Искате ли да узнаете тайната ми? — попита Аеша. — Едно е да чуеш, а друго е да видиш, нали? Ето, гледайте, за да изчезнат съмненията ви!
Тя посочи две особени дрехи, окачени на стената, ушити от плат и дървени парчета, които бяха с качулки и приличаха на водолазни костюми.
Под нейното ръководство Лео ми помогна да облека едната, завърза я отзад, а Тя помогна на Лео да облече другата.