— Това не е достатъчно — каза Тя. — Холи, дай си ножа! Утре ще си го получиш, но ще бъде още по-ценен.
Извадих ловния си нож, индийска изработка, чиято дръжка беше желязна.
— Помниш всички знаци по него, нали? — попита Аеша.
— Да.
Тя заповяда на жреците да надянат непропускащите облекла, които преди малко бяхме носили. Каза ни да се оттеглим, за да не ни убият лъчите.
След като излязохме, те започнаха работата си. Бавиха се няколко минути. Тогава Аеша ни извика. Учудих се, че жреците бяха без защитните облекла. Мажеха си очите с лекарството. Аеша им заповяда да изнесат железния къс и моя нож на специална носилка.
Жреците бяха здравеняци, но се огъваха под тежестта на метала. А преди малко Аеша сама го носеше, като че ли бе перце.
— Как така — попита Лео, — ти, сама жена, можеше да го носиш, а сега двама мъже пъшкат под тежестта му?
— Силата, която ти наричаш Огън на Живота, има свойството да превръща всичко, което докосна, в лек предмет. Как другояче бих се справяла с такива тежести?
— Сега разбрах — отговори Лео.
Жреците вдигнаха метала и го скриха в една яма в сламата, като я затвориха с железен капак. След това се върнахме в стаята на Аеша.
— Всичкото това богатство и тая сила са твои, нали? — попита Лео.
Аз помнех предупреждението и не смеех да отворя уста.
— Тази тайна открих преди няколко века, но не пожелах да си послужа с нея. Холи ще каже, че е магия. Твърдя, че е точно обратното — това е знание, което съм усвоила.
— Вярваш ли, че твоето откритие ще съсипе западния свят? — попита Лео.
— Ако знаеш нещо друго, което да мога да направя, без да съсипя твоя свят, за който полагаш такива нежни грижи, кажи ми го — отвърна Аеша.
Аз се разсмях, но веднага се опомних и обръщайки се към Лео, смених усмивката с намръщена гримаса. Страхувах се, че Аеша ще побеснее.
— А ако не знаеш, тогава светът ще загине. Господарю мой, разкрий ми мислите си изцяло! Не мога да догоня бързината им. Толкова години живях, без да мога да беседвам с благородни хора като тебе или дори равни на мен!
— Не е красиво да се подиграваш с мене — запротестира Лео.
Аеша го погледна гневно. Аз се огледах към вратата. Лео не се уплаши от погледа й, само кръстоса ръце и я стрелна с очи.
— Заплаших Холи, че ще превърна костите му в злато, което наистина смятах да направя, и ето, той трепери от стъпките ми и се стряска от погледа ми, дори когато е нежен. Но ти, Лео, само ти не се страхуваш от мене, макар че още не знаеш защо те обичам така безумно. О, господарю мой, колко си добър към мене, колко си търпелив към моята непостоянност и женска слабост!
Тя понечи да го прегърне, но внезапно се съвзе и му прави знак да седне на леглото. Щом той изпълни нареденото от нея, Тя взе малко столче, седна до него, и втренчи хубавите си очи, като дете, което очаква да му разкажат хубава приказка.
— Лео, разкрий ми защо не приемаш моя план. Не се безпокой, аз ще размисля внимателно.
— Аеша, ти знаеш, че светът признава златото като най-голямо богатство. Цялата цивилизация е изградена върху него. Направиш ли го общодостъпно, което не е проблем за теб, всичко установено досега ще рухне. И хората отново ще се мъчат като своите прадеди.
— Защо не? Златото ще ги върне към епохата, когато не бяха добри и не знаеха що е разкош и лакомия.
— И смазваха главите си с дървени и каменни брадви — подхвърли Лео.
— А кои пронизват сърцата си сега със стомана или железни стрели, както ти ми каза? О, Лео, когато златният бог е низвергнат, когато лихварят и тлъстият търговец треперят и бледнеят като тебешир, когато богатствата им се превърнат в смет, тогава народите няма да бедстват! Защо защитаваш златото? Какво лошо има в това — продължи Аеша, — ако съсипя живота на ония, които мислят повече за богатства, отколкото за смелост и добродетели. Не каза ли еврейският пророк, че те ще трупат къща върху къща, докато окаяните, които богаташите са ограбили, не намерят място, където да живеят. Лошо ли е, ако поддържам каузата на бедния и потиснат народ, а се противопоставя срещу грабителските страсти на шепа хора? Защо вашият свят да не стане по-щастлив?
— Смятам, че светът и без твоята намеса ще стане друг, сътворен по нов план, управляван от неизпитвани закони и стремейки се към други цели. Светът е странен и кой знае какво може да се случи!