— Вече съм напълно твоя — прошепна тя, — така както беше в пещерите на Кор. Винаги ще сме заедно. Знай, че каквото и да се случи, винаги ще съм до тебе. Ако ти умреш, ще те последвам в пространството. Слушай добре песента, която ще ти изпея, защото тя ще ти открие истината, която невенчана не можех да ти кажа. Ще научиш коя и каква съм аз, кой и какъв си ти!
Тя млъкна и втренчи поглед към небето, като че ли чакаше от него вдъхновение. Никога Тя не е била по-божествена, отколкото в този момент.
Аеша започна песента си, но в същия миг Лео започна да се клати, пребледнял и треперещ. Тя прекъсна песента си и се спусна към него. Той рухна на пода и там остана тих и неподвижен. Аеша се хвърли върху него и изпищя тъй, че ми се стори, че мъртвите ще се събудят.
Аз обезумях. Защо ли ми бе животът без Лео? Той беше единственият, когото обичах и с когото делихме скърби, съмнения и радости. И сега го гледах безмълвен в своята смърт, прострян върху гърдите на прекрасната Атена.
Аеша се окопити. Тя заповяда на стария шаман:
— Събуди се!
Шаманът веднага стана. Аеша му каза:
— Симбри, натоварвам те да последваш господаря ми и да му кажеш, че неговата Аеша ще го настигне в пространствата. Кажи му да ме чака пред Дверите на Живота. Там ще го намеря…
— Слушам и изпълнявам, велика звездо.
— Кажи на Атена, че й прощавам. Аз й благодаря за благородното сърце, а сега… върви!
И в същия миг Симбри подскочи във въздуха с разперени ръце, събори масата, на която се бяхме хранили, и падна мъртъв на пода.
Цяла нощ Аеша прекара в бдение над мъртвия Лео. На сутринта Тя свика всички жреци и главатари, както и останалите живи благородници от Калун и им даде заповеди как да управляват занапред.
След това Аеша заповяда на жреците да вземат тялото на Лео и всички се упътихме към Планината. Когато стигнахме, положиха Лео в Светилището. Аеша извика Орос и Папава и им каза:
— Папава, тронът на Хеса след малко ще се освободи. Бъди ти новата Хеса, а Орос — твой съпруг и хан на Калун. Холи, подарявам ти моя жезъл. Бъди внимателен и го употребявай само в краен случай, защото той има особени и големи възможности. А сега, сбогом приятели, и ти, господарю мой! Чакай ме, идвам след тебе!
Стана тъмно. И в мрака и гробната тишина два пламъка, оформени като криле, долетяха към мястото, където бяха Лео и Аеша. Те се завъртяха няколко пъти около тях и когато отново стана светло, от Лео и Аеша нямаше следа. Стори ми се, че ги видях как се издигат нагоре в небосвода…
Останах сам. Лодката ми плуваше по реката, но къде щеше да стигне? Стисках жезъла на Аеша и мечтаех за времето, когато щях да умра и да се срещна с обичния ми Лео.
Както се бях замислил, внезапно…3