— Какво ще кажете да хапнем? — внезапно попита Теди. — Бас държа, че никой не се е сетил да вземе нещо за ядене. Аз не нося нищо.
Крис спря.
— По дяволите! И аз не нося. Горди?
Поклатих глава и се зачудих как може да съм толкова тъп.
— Върн?
— Пф! — рече Върн. — Съжалявам.
— Тогава да видим колко пари имаме — казах аз. Развързах ризата си, разстлах я върху сгурията и хвърлих на нея моите шейсет и девет цента. Монетите блеснаха трескаво под слънчевата светлина. Крис имаше окъсан долар и две дребни монети. Теди имаше две по четвърт долар и два петака. Върн имаше точно седем цента.
— Два трийсет и седем — казах. — Не е зле. В края на този път, който отива към виадукта, има магазин. Някой ще отиде за хамбургери и тоник, а другите ще останат.
— Кой? — попита Върн.
— Ще теглим чоп, когато стигнем до виадукта. Хайде.
Пуснах всичките пари в джоба на панталона си и вече връзвах ризата на кръста си, когато Крис извика:
— Влак!
Сложих ръка на една от релсите, за да го почувствам, макар че вече чувах шума. Релсата бръмчеше лудо, за миг сякаш държах в ръцете си влак.
— Парашутисти по фланга — ревна Върн и се хвърли по средата на насипа с лудешки клоунски скок.
Върн обичаше да обявява нападение на парашутисти навсякъде, където земята беше мека — кладенец, купа сено, насип като тоя… Крис се метна след него. Влакът вече бучеше силно, вероятно насочен към нашата страна през реката към Люистън. Вместо да скочи, Теди се обърна в посоката на идващия влак. Дебелите му очила блеснаха на слънцето. Дългата му коса падаше в безпорядък над веждите му на потни фитили.
— Ела, Теди — извиках му.
— Не, хах-ах, ще го подпра. — Той ме погледна, а разширените му очи преливаха от възбуда, — Отклоняване на влака, чат ли си? Какво са камионите след отклоняването на влака?
— Ти си луд, човече. Искаш да те убие?
— Като на брега в Нормандия — нададе вик Теди и се изтапани насред линията. Люшкаше се леко върху една от траверсите.
За миг се вцепених, не можех да приема глупостта на такава лудория. Сетне го сграбчих, дръпнах го с борба и крясъци към насипа и го бутнах надолу. Скочих след него и Теди направи едно добро хващане, докато летях във въздуха. Вятърът ме облъхна, но аз успях да го ритна с коляно в гръдната кост и да го просна на гръб преди да се изправи. Паднах на земята задъхан и изопнат, а Теди ме хвана за гърлото. Затъркаляхме се надолу по насипа, удряхме се и се дращехме, а Крис и Върн ни гледаха с тъпа изненада.
— Малко копеле! — крещеше срещу мен Теди. — Пръч! Не ме налягай с цялата си тежест! Ще те убия, лайно такова!
Поех си отново дъх и скочих на крака. Когато Теди се хвърли срещу мен, аз се отдръпнах с вдигнати ръце, за да отбия юмруците му, засмян и уплашен едновременно. Когато изпадне в пристъп на креслива ярост, е Теди шега не бива. В такова състояние той се хвърля и срещу големи момчета, а ако голямото момче му счупи и двете ръце, ще започне да хапе…
— Теди, можеш да се отклониш от всичко както си искаш, след като видим това, за което сме тръгнали, но
прас по рамото, когато един бясно засилен юмрук мина покрай мен
— докато още никой не ни е видял, ти
прас по бузата и вече щяхме да се счепкаме в истински бой, ако Крис и Върн
— тъпо животно!
не бяха ни хванали и разтървали. Над нас влакът гърмеше с дизеловия си двигател и силно тракаше с тежките колела на товарните вагони. Няколко парчета сгурия подскочиха по насипа и спорът приключи… поне докато отново чуем собствените си гласове.
Влакът беше къс и когато вагоните отминаха, Теди рече:
— Ще го убия. Или поне ще му издуя мутрата.
Той продължи да се бори е Крис, но Крис само по-силно го стисна.
— Успокой се, Теди — каза спокойно Крис и продължи да го повтаря, докато Теди се усмири и се отпусна е увиснали накриво очила, а шнура на слуховия му апарат, който падаше надолу към батерията, пъхната в джоба на джинсите му, се мандахерцаше съвсем леко на гърдите му.
Когато той застина неподвижен, Крис се обърна към мен и ме попита:
— За какво се биеш с него, Гордън?
— Искаше да отклони влака. Помислих, че машиниста ще го види и ще се обади. Те могат да изпратят ченге.
— Аааа, той беше много зает да прави шоколад в гащите — рече Теди, но не изглеждаше сърдит. Бурята отмина.
— Горди само се опита да направи каквото трябва — каза Върн. — Мир да има.
— Мир, момчета — съгласи се Крис.
— Да, добре — рекох и протегнах ръка с дланта нагоре. — Да се помирим, Теди.
— Можех да го отклоня — каза той. — Знаеш това, нали, Горди?