— Добре — рече меко Ейс на Крис. — Но аз зная как ще се измъкнеш от това, да го туриш на майка си.
— Не, не знаеш — каза Крис.
— Хей, малко копеле! — обади се високо Айбол. — Ще влезеш в поправителен дом за това.
— Яж ми задника! — рече му Крис.
С нечленоразделни звуци на ярост Айбол се хвърли напред и Крис изстреля един куршум на три метра пред него. Куршумът цопна във водата. Айбол отскочи назад с псувни.
— Добре, а сега какво? — попита Ейс.
— Сега, момчета, мятайте се в колите си и карайте към Касъл Рок. После не ме интересува. Вие няма да го вземете. — Той докосна лекичко, почти благоговейно Рей Броуър с върха на подгизналата си гуменка. — Загряхте ли?
— Ще те пипнем — рече Ейс. Той пак започна да се усмихва. — Разбираш ли?
— Може би да. Може би не.
— Ще си изпатиш здравата — усмихваше се Ейс. — Ще те смажем. Не ми се вярва, че не разбираш това. Ще те пратим в шибана болница с шибани счупвания. Честно.
— О, защо не се прибереш да чукаш още малко майка си? Чувал съм, че тя много обича това.
Усмивката на Ейс замръзна.
— Ще те убия за тези приказки. Никой не може да се гаври с майка ми.
— Чувал съм, че майка ти се чука за мангизи — съобщи му Крис. Ейс пребледня и когато лицето му стана толкова бяло, колкото и на Крис, той продължи. — Всъщност, чувал съм, че тя го духа за петаче. Чувал съм…
Бурята започна отново, могъща и заплашителна. Само че този път заваля град вместо дъжд. Вместо шепот и шум от оживялата гора се донесе тътен на барабани — това беше звукът на големите ледени парчета, които като че крещяха от дънерите на дърветата. Жилещи камъни заудряха по раменете ми, сякаш ги мяташе някаква чувствителна, отмъстителна сила. Нещо по-лошо, те заудряха по обърнатото нагоре лице на Рей Броуър със зло плющене, което отново ни напомни за него, за неговото страхотно и безкрайно търпение.
Върн пръв отстъпи с див вик. Той изтича по насипа с огромни тромави скокове. Теди изчака малко, сетне се завтече след Върн с ръце над главата. От другата страна Винс Дежарден прецапа назад под близките дървета и Фузи Бракович го настигна. Другите останаха на място и Ейс пак се заусмихва.
— Стой с мен, Горди! — рече Крис с нисък треперлив глас. — Стой с мен, човече!
— Тук съм.
— Хайде сега — каза Крис на Ейс и успя по някакъв вълшебен начин да избегне треперенето на гласа. Той звучеше като поучение към глупаво дете.
— Ще те пипнем! — рече Ейс. — Няма да забравим, не си мисли! Има време, бебчо.
— Чудесно! Само си вървете и приберете плячката някой друг ден.
— Ще ви направим шибана клопка, Чембърс. Ние ще…
— Махай се! — извика Крис и вдигна пистолета. Ейс отстъпи.
Той задържа поглед върху Крис за един дълъг миг, кимна и се обърна.
— Хайде! — рече той на другите. Погледна още веднъж през рамо към мен и Крис. — Ще се видим пак.
Те се скриха зад дърветата между мочурището и пътя. Крис и аз стояхме съвсем неподвижни въпреки града, който ни пердашеше, зачервяваше кожите ни и застилаше всичко наоколо като летен сняг. Стояхме, наострили уши, и през лудешкото калипсо на града, който биеше дънерите на дърветата, чухме как две коли тръгват.
— Стой тук — каза ми Крис и тръгна през блатото.
— Крис! — рекох аз в паника.
— Отивам да видя. Стой тук!
Струва ми се, че го нямаше много дълго. Започнах да мисля, че Ейс или Айбол са се скрили и са го хванали. Стоях на място само в компанията на Рей Броуър и чаках някого — когото и да било — да се върне. След малко Крис се върна.
— Успяхме! — рече той. — Отидоха си.
— Сигурен ли си?
— Да. И двете коли. — Той вдигна ръце над главата си, стисна ги с пистолета между тях и размаха този двоен юмрук с жеста на шампион. После отпусна ръце и ми се усмихна. Това беше най-тъжната и уплашена усмивка, която съм виждал някога. — Духай моя дебелия! Кой ти е казал, че твоят е дебел, а, Лашанс?
— Най-големия в четири окръга — отговорих аз. Целият треперех.
За миг се спогледахме топло и смутени от онова, което видяхме, едновременно обърнахме погледи надолу. Гадна тръпка на ужас мина през тялото ми и неочакваното „пляс, пляс“ от тътрещите се нозе на Крис ме подсети, че и той е видял същото. Очите на Рей Броуър бяха огромни и бели, останали без зеници, като очите на гръцки статуи. Трябваше ни само миг да разберем какво е станало, но разбирането не намали ужаса. Очите му бяха пълни с кръгли бели ледени зърна. Сега те се топяха и водата се стичаше по бузите му като че плачеше заради нелепото си положение — ниската цена да се преборят за теб две банди провинциални момчета. И дрехите му бяха бели от градушката. Той сякаш лежеше в собствената си плащеница.