— Това няма значение — каза Майер. — В края на краищата само интелектът има значение. Но аз още съм малко замаян…
— Спомням си вашата последна лекция в Харвард — продължи Фелдмън и събра молитвено ръце. — Вие бяхте толкова стар, господине! Искаше ми се да плача… Това изморено и изхабено тяло…
— Можем ли да ви предложим едно питие, господине? — Касиди подаде на Майер чаша.
Майер се разсмя.
— Боя се, че новата ми лицева конфигурация не е пригодена за чаши. Една купа би била за предпочитане.
— Вярно! — съгласи се Касиди.
— Сега идва купата! Боже, Боже…
— Трябва да ни извините, господине — поклони му се леко Фелдмън. — Напрежението беше ужасно. Прекарахме в тази стая повече от седмица и се съмнявам някой от нас да е спал повече от осем часа през това време. Почти ви бяхме изгубили, господине…
— Купата! Летящата купа пристига! — извика Луповиц. — Какво да бъде, господине? Уиски? Джин?
— Само вода, ако обичате — каза Майер. — Мислите ли, че вече мога да стана?
— Ако не възразявате… — Луповиц го вдигна нежно от масата и го постави на пода. Майер неуверено се заклати върху четирите си крака.
Мъжете го поздравиха с диви викове.
— Браво!
— Мисля, че утре ще съм в състояние да поработя — каза Майер. — Ще трябва да се измисли някакъв апарат, с който да мога да пиша. Сигурно няма да е чак толкова трудно. Но предполагам, че във връзка с промяната ми ще възникнат и други проблеми. Засега мисълта ми не тече особено ясно…
— Не прибързвайте, господине.
— Разбира се, недейте! Не бива сега да ви изгубим!
— Ама какъв шум ще вдигне тази работа!
— Съвместно ли ще я опишете или всеки по специалността си?
— И по двата начина. И по двата. Никога няма да се наситят да четат по този въпрос. По дяволите, има да говорят за това…
— Къде е тоалетната? — попита Майер.
— Че защо ви е?
— Млъквай, идиот такъв. Оттук, господине. Ще ви отворя вратата.
Майер последва мъжа по петите, наслаждавайки се на невероятната стабилност, която му даваше движението с четири крака. Когато се върна, мъжете разговаряха разгорещено по техническите аспекти на неговата операция.
— …никога и за милион години.
— Не съм съгласен. Всичко, което е направено веднъж…
— Не се прави на толкова учен, момче. Много добре знаеш, че беше странна комбинация на непредвидими фактори. Направо сляп късмет!
— Я повтори! Някои от тези биоелектрически промени…
— Върна се.
— Да, обаче не бива да ходи много. Как се чувстваш, малкия?
— Аз не съм малкият — изръмжа професор Майер. — Достатъчно съм стар, за да ти бъда дядо.
— Извинете, господине. Мисля, че трябва да си легнете.
— Да — отвърна професор Майер. — Още не се чувствам достатъчно силен, пък и не ми е напълно ясно…
Кент го вдигна и го постави върху една медицинска кушетка.
— Тук удобно ли ви е?
После всички се събраха около него, прегърнати през раменете. Усмихваха се и се чувстваха много горди от себе си.
— Какво да ви донесем още?
— Само кажете и веднага ще ви услужим.
— Ето, напълних купата ви с вода.
— Ще ви оставя няколко сандвича до леглото.
— Приятна почивка — нежно каза Касиди.
После без да иска и без да се замисли, той погали професор Майер по удължената глава, покрита с мека козина. Фелдмън му подвикна нещо неразбрано.
— Забравих — каза Касиди притеснено.
— Ще трябва да се въздържаме и да внимаваме за собствените си действия. Знаете, че той е човек.
— Разбира се, че знам. Но сигурно съм изморен… Тоест той толкова прилича на куче, че човек забравя…
— Вън! — заповяда му Фелдмън.
— Вън! Всички!
Той ги избута от стаята и се върна тичешком при професор Майер.
— Искате ли нещо, господине? Каквото и да е.
Майер се опита да проговори, за да потвърди принадлежността си към човешкия род. Но думите излязоха неразбрани.
— Това повече никога няма да се случи, господине. Сигурен съм. Защото нали вие сте… Та вие сте професор Майер!
Фелдмън забързано покри потреперващото тяло на Майер с едно одеяло.
— Всичко е наред, господине — заговори той, опитвайки се да не гледа към треперещото животно. — Само интелектът е от значение, господине. Разумът!
— Разбира се — съгласи се професор Майер, прочутият математик. — Но се чудя… дали бихте имали нещо против да ме погалите по главата, ако обичате?