V
— О! Хайде, Мери. Страхотен филм с Грета Гарбо, а действието се развива в Париж. Сценарият е от един известен автор. По същия сюжет имаше и опера.
— Много мило от твоя страна, Тед, но наистина не мога.
Тед Бигланд каза ядосано:
— Напоследък не те разбирам, Мери. Променила си се, съвсем си се променила.
— Не, не съм, Тед.
— Не отричай! Предполагам, защото беше в онова скъпо училище и в Германия. Мислиш се за нещо повече от нас.
— Не е вярно, Тед. Не съм такава — отговори тя разпалено.
Младежът, силен и добре сложен, я погледна с възторг въпреки яда си.
— Да, такава си. Изглеждаш почти като дама, Мери.
— „Почти“ не звучи много добре, нали? — каза Мери горчиво.
— Предполагам, че не — с разбиране отговори той.
— А всъщност кой ли го е грижа за тези неща в днешно време? Дами, господа и прочие!
— Наистина вече няма такова голямо значение — съгласи се замислено той. — И все пак аз го чувствам. Господи, Мери, ти изглеждаш като херцогиня или като графиня, или нещо такова.
— Това нищо не означава — каза тя. — Виждала съм графини, които изглеждат като вехтошарки!
— Е, знаеш какво имам предвид.
Към тях се приближаваше величествена дама с пищни форми, помпозно облечена в черно. Погледна ги строго. Тед се отдръпна малко встрани и я поздрави:
— Добър ден, госпожо Бишоп.
Тя снизходително кимна с глава.
— Добър ден, Тед Бигланд. Добър ден, Мери — отговори им тя и ги отмина, подобно на кораб с издути платна.
Тед се загледа след нея с уважение, а момичето промърмори:
— Ето, тя наистина прилича на херцогиня!
— Да, има маниери. Винаги ме кара да се чувствам неловко.
— Не ме обича — каза Мери.
— Глупости, моето момиче.
— Вярно е. Не ме обича. Винаги се държи рязко с мен.
— Ревнува — отбеляза мъдро Тед. — Това е.
— Предполагам, че може да е така… — замисли се Мери.
— Така е, повярвай ми. От много години е икономка в Хънтърбъри, ръководеше всичко и заповядваше на всеки. А сега госпожа Уелман се привърза към теб и на нея не й е приятно.
По лицето на Мери премина сянка.
— Глупаво е от моя страна, но не мога да понасям, когато някой не ме обича. Искам хората да ме обичат.
— Жените със сигурност не те обичат, Мери! Ревниви котки, които мислят, че изглеждаш твърде добре!
— Според мен ревността е ужасно нещо — каза тя.
— Може би, но все пак съществува. Знаеш ли, миналата седмица гледах чудесен филм в Алидор. С Кларк Гейбъл. За един милионер, който изостави жена си, а после тя му скрои номер. Имаше и друг…
— Съжалявам, Тед, но трябва да тръгвам. Закъснявам.
Мери понечи да си тръгне.
— Къде отиваш?
— Поканена съм на чай от сестра Хопкинс.
Тед направи физиономия.
— Странен вкус. Тази жена е най-голямата клюкарка в селото! Пъха дългия си нос навсякъде.
— Винаги е била много мила с мен — отвърна Мери.
— О, не казвам, че прави нещо лошо. Просто много приказва.
— Довиждане, Тед.
Тя бързо се отдалечи, а той се загледа обидено след нея.
VI
Сестра Хопкинс живееше в малка къща на края на селото. Току-що се беше върнала и сваляше шапката си, когато Мери влезе.
— А, ето те и теб. Аз малко закъснях. Госпожа Колдъкът отново се почувства зле и това забави следващите ми посещения за смяна на превръзки. Видях те с Тед Бигланд на улицата.
— Да… — отвърна момичето унило.
Сестра Хопкинс, която се беше навела, за да запали газовия котлон, вдигна бързо очи.
— Нещо лошо ли ти каза, скъпа моя?
— Не. Покани ме да отидем на кино.
— Разбирам. Е, той е хубав младеж и се справя чудесно в гаража. Баща му постъпи много по-добре от другите фермери в селото. Все пак, скъпа моя, не мисля, че си подходяща за жена на Тед Бигланд. С твоето образование и така нататък. Както ти казах, ако бях на твое място, когато му дойде времето, щях да се заема с масаж. Ще промениш обстановката и ще срещнеш нови хора. Ще разполагаш с времето си.
— Ще си помисля — отвърна Мери. — Скоро говорихме с госпожа Уелман. Държа се много мило. Стана точно така, както предположихте. Не иска да я напускам точно сега. Каза, че ще й липсвам. Каза също, че не бива да се тревожа за бъдещето си, защото ще ми помогне.
— Да се надяваме, че ще го напише черно на бяло! Болните хора са непостоянни — изрази съмнение сестра Хопкинс.