Елинор все още гледаше със сбърчено от отвращение чело писмото, когато вратата се отвори. Прислужничката оповести:
— Господин Уелман.
Влезе Роди.
Роди! Както всеки път Елинор усети леко замайване, трепет от удоволствието, че го вижда. Имаше чувството, че е длъжна да бъде въздържана и хладна с него. Защото бе съвсем очевидно, че Роди, въпреки че я обичаше, не изпитваше към нея това, което чувстваше тя към него. Когато го видя за пръв път, сърцето й сякаш се обърна и тя усети болка. Абсурдно бе, че един обикновен мъж, да, съвсем обикновен млад мъж може да предизвика подобно нещо! Достатъчно бе да го погледне и й се завиваше свят. От гласа му можеше да се разплаче. Любовта би трябвало да бъде приятно изживяване, а не нещо, което ти причинява такава силна болка… Едно бе ясно: човек трябва да бъде много, много внимателен и сдържан. Мъжете не обичат предаността и обожанието. Роди също.
Тя го поздрави с безразличие:
— Здравей, Роди!
— Здравей, скъпа — отговори той. — Изглеждаш доста притеснена. Да не би да е някаква сметка?
Елинор поклати глава. Той каза:
— Помислих си, че може да е. В средата на лятото сме, сезонът на изкушенията, и сметките валят една след друга.
— По-ужасно. Анонимно писмо — отвърна тя.
Роди учудено повдигна вежди. Изтънченото му, деликатно лице се скова.
— Не! — възкликна с отвращение.
— Наистина е ужасно…
Тя тръгна към бюрото си.
— Предполагам, че е най-добре да го скъсам.
Можеше да го унищожи и почти го бе направила, защото Роди и анонимните писма бяха две несъвместими неща. Трябваше да го хвърли и да приключи с това. Той нямаше да я спре. Неговата изтънченост бе много по-силна от любопитството му.
Но нещо я накара да промени решението си. Тя каза:
— Може би все пак е по-добре да го прочетеш. После ще го изгорим. Отнася се за леля Лора.
Роди с изненада повдигна вежди.
— За леля Лора?
Взе писмото, прочете го и на лицето му се изписа отвращение. Върна й го.
— Да — каза. — Наистина трябва да се изгори! Колко странни са хората!
— Мислиш ли, че е някой от слугите? — попита Елинор.
— Предполагам. — Той се поколеба и продължи: — Чудя се кое ли е момичето, за което се говори?
— Струва ми се, че е Мери Джеръд — отговори замислено тя.
Роди се помъчи да си я спомни.
— Мери Джеръд? Коя е тя?
— Дъщерята на пазача. Живеят в малката къща на имението. Сигурно си я спомняш като дете. Леля Лора беше доста привързана към нея и полагаше големи грижи за образованието й. Плащаше за училището, за уроците й по пиано и по френски език и за още много други неща.
— О, да! Сега си спомних. Едно мършаво дете, само крака и ръце, с буйна руса коса — каза Роди.
— Да, вероятно не си я виждал от лятната ваканция, когато мама и татко бяха в чужбина. Не посещаваш Хънтърбъри толкова често, колкото мен, а освен това тя бе известно време в Германия като момиче au pair1. Когато бяхме деца, често я измъквахме от къщи, за да си играем.
— Как изглежда сега? — попита Роди.
— Красиво младо момиче с добри маниери и всичко останало. Благодарение на образованието й никога не би допуснал, че е дъщеря на стария Джеръд.
— Станала е млада дама, така ли?
— Да. Струва ми се, че по тази причина тя не се чувства добре вкъщи. Госпожа Джеръд почина преди няколко години, а Мери не се разбира с баща си. Той й се присмива, че е образована и има добри обноски.
— Хората не предполагат какво зло могат да причинят, когато „образоват“ някого! Много често това е жестокост, а не милосърдие — отбеляза Роди раздразнено.
— Предполагам, че прекарва много време у дома… Знам, че след инсулта на леля момичето й чете на глас.
— Защо не й чете сестрата? — попита той.
— Сестра О’Брайън говори на ужасен диалект. Не се учудвам, че леля Лора предпочита Мери — усмихна се Елинор.
Роди се разходи две-три минути нервно из стаята. После каза:
— Знаеш ли, Елинор, мисля, че трябва да посетим леля.
— Заради това? — потръпна тя.
— Не, съвсем не! О, по дяволите, човек трябва да е честен! Колкото и непочтено да изглежда, в писмото може да има и частица истина. Имам предвид, че ако старата дама е доста зле…
1
Au pair (фр.) — лице, което извършва определени услуги в чужда страна срещу храна и квартира, за да изучава езика. — Б.пр.