— Но курсовете са скъпи, нали? Надявах се… Въпреки че би било нахално от моя страна, защото тя вече е направила толкова много за мен — изрече Мери нещастно.
— Имаш предвид госпожа Уелман? Глупости! Според мен тя ти го дължи. Дала ти е добро образование, но с него едва ли би могла да правиш нещо. Не искаш ли да станеш учителка?
— Не съм толкова умна.
— Е, хайде, стига! Ако послушаш съвета ми, Мери, засега трябва да бъдеш търпелива. Както ти казах, госпожа Уелман е длъжна да ти помогне да започнеш да се издържаш сама. Сигурна съм, че има нещо предвид. Но едно е вярно — тя е много привързана към теб и не желае да те загуби.
— О! — възкликна Мери. — Наистина ли мислите така?
— Да, естествено! Горката стара дама, парализирана и така безпомощна. Не са й останали много радости. За нея е особено важно да има до себе си едно мило младо момиче като теб. Ти внасяш толкова свежест в стаята на болната.
— Ако действително мислите така — каза тихо Мери, — това ме кара да се чувствам по-добре… Милата госпожа Уелман, аз съм много, много привързана към нея! Винаги е била толкова добра към мен. Бих направила всичко за нея!
— В такъв случай най-доброто, което можеш да направиш, е, да оставиш всичко така, както е, и да престанеш да се тревожиш! Няма да е за дълго — отвърна сухо сестра Хопкинс.
— Какво искате да кажете? — попита момичето със страх в очите.
— Състоянието й се подобри, но няма да е за дълго. Ще последва нов удар, а после още един… Картината ми е добре позната. Бъди търпелива, мила моя. Но ако съумееш да направиш щастливи последните й дни, това ще е най-голямата ти отплата към нея. После всичко ще си дойде на мястото.
— Колко сте добра! — каза Мери.
— Ето бащата ти излиза от къщичката ви. Май денят му не е започнал много добре.
Приближиха се до големите железни порти. Един прегърбен възрастен мъж с мъка слизаше по стъпалата.
— Добро утро, господин Джеръд! — весело го поздрави сестра Хопкинс.
— Уф! — раздразнено отвърна Ифрейм Джеръд.
— Много приятно време! — продължи сестра Хопкинс.
— За вас може би, но не и за мен! Лумбагото жестоко ме мъчи!
— Миналата седмица бе доста влажна. Но сега е топло и сухо и болката ви ще премине — ободри го сестрата.
Резките й професионални маниери като че ли ядосаха стареца и той заяви намусено:
— Тези сестри, винаги приказват все едно и също. Веселят се за сметка на мъките на хората. Съвсем не ви е грижа! А сега пък и Мери реши да става сестра. Мислех си, че иска да бъде нещо повече, с тия нейни френски, немски, пиано и разните му там други работи, дето ги учи в скъпите училища и по чужбините.
Мери му отговори рязко:
— Само ако можех да стана медицинска сестра, би ми било достатъчно!
— Е, да! И съвсем скоро ще спреш да вършиш каквото и да било! Ще развяваш напред-назад добрите си обноски, финеса си на дама и ще безделничиш! Да мързелуваш — само това ти харесва, моето момиче!
В очите й се появиха сълзи:
— Не е вярно, татко. Нямаш право да говориш така!
Сестра Хопкинс се опита да разведри атмосферата:
— Май не сме в много добро настроение тази сутрин, а? Вие не мислите наистина така, нали, Джеръд? Мери е добро момиче и добра дъщеря.
Джеръд погледна със злоба дъщеря си.
— Тя вече не ми е дъщеря — с тоя френски, история и префърцунени приказки! Пфу!
Обърна се и си влезе в къщичката.
В очите на Мери блестяха сълзи. Погледна сестрата и каза:
— Нали виждате, сестра, колко ми е трудно! Той е толкова несправедлив. Никога не ме е харесвал, дори когато бях малко момиче. Мама постоянно трябваше да ме защитава.
— Хайде, хайде, не се тревожи чак толкова! — опита се да я успокои сестра Хопкинс. — Господ ни праща трудностите, за да ни изпита! О, Боже, закъснявам. Толкова много посещения имам тази сутрин.
Мери Джеръд се загледа в бързо отдалечаващата се жена и с тъга си помисли, че на този свят наистина няма кой да й помогне. Въпреки милото си държание сестра Хопкинс й даде само банални съвети и не предложи нищо ново.
Помисли си печално: „А сега какво да правя?“
Глава втора
I
Госпожа Уелман лежеше будна, заобиколена от много възглавници. Дишаше малко тежко. Дълбоките й сини очи, като очите на племенницата й Елинор, бяха вперени в тавана. Беше едра, тежка жена с красив профил и добре оформен орлов нос. Лицето й излъчваше гордост и решителност.