Родерик пребледня. Помълча минута-две, после каза с усилие:
— Да, така е.
— Отидохте ли в квартирата на Мери Джеръд на двайсет и пети юли?
— Да.
— Помолихте ли я да се омъжи за вас?
— Ъ-ъ-ъ… Да.
— Какво ви отговори тя?
— Отказа ми.
— Вие не сте богат, господин Уелман?
— Не.
— И имате много дългове?
— Какво ви влиза в работата?
— Знаехте ли, че госпожица Карлайл ви е завещала всичките си пари, в случай че умре?
— За пръв път чувам.
— Бяхте ли в Мейдънсфорд на двайсет и седми юли сутринта?
— Не.
Сър Едуин седна на мястото си. Прокурорът започна с въпросите си:
— Казахте, че според вас обвиняемата не е била влюбена във вас?
— Така е.
— Джентълмен ли сте, господин Уелман?
— Не разбирам какво имате предвид.
— Ако една дама е много влюбена във вас, а вие не я обичате, ще сметнете ли, че сте задължен да скриете от нея този факт?
— Разбира се, че не.
— Къде сте учили, господин Уелман?
— В Итън.
— Нямам повече въпроси — усмихна се сър Самюъл.
V
Алфред Джеймс Уоргрейв.
— Живеете в Емзуърт, Бъркс и отглеждате рози, така ли?
— Да.
— Ходихте ли в Мейдънсфорд на двайсети октомври, за да огледате една увивна роза, растяща пред вратата на малката къща в имението Хънтърбъри?
— Да, ходих.
— Опишете растението.
— Увивна роза — Zephyrine Drouhin, с красиви, ухайни розови цветчета и без бодли.
— Значи е невъзможно човек да се убоде на такава роза?
— Невъзможно е. Цветето няма бодли.
Кръстосан разпит не последва.
VI
— Казвате се Джеймс Артър Литълдейл. Вие сте дипломиран химик и работите в аптеката на „Дженкинс & Хейл“, нали?
— Да.
— Кажете ни от какво е това парченце?
Показаха му вещественото доказателство.
— Парченцето е от етикет, който ние използваме.
— От какво е етикетът?
— Поставяме такива етикети на опаковки за подкожно приложение.
— Въз основа на частите от думи, останали върху парченцето, можете ли да кажете със сигурност от етикета на кое лекарство е било откъснатото?
— Да. Съвсем определено мога да кажа, че парченцето е било откъснато от опаковка на таблетки апоморфин хидрохлорид от 1/20 грана, за подкожно приложение.
— Не е ли от морфин хидрохлорид?
— Не, не е.
— Защо?
— На етикета от опаковката с морфин думата морфин е изписана с главно „М“. Погледнат под лупа, краят на чертичката на буквата „м“, останала на парченцето, ясно показва, че е част от малка буква „м“, а не от главна буква „М“.
— Моля съдебните заседатели да погледнат с лупата. Носите ли етикети, с които да потвърдите казаното?
Етикетите бяха представени на съдебните заседатели. Сър Едуин продължи:
— Казахте, че парченцето принадлежи на етикет от апоморфин хидрохлорид. Какво представлява това вещество?
— Формулата му е С17Н17НO2 и е производно на морфина. Получава се чрез хидролиза на морфин при нагряване с разредена солна киселина в затворен съд. Морфинът губи една молекула вода.
— Какви са свойствата на апоморфина?
— Апоморфинът е най-мощният и бързодействащ познат еметик — средство за повръщане. Ефектът настъпва след няколко минути.
— Какво ще стане, ако някой погълне летална доза морфин и след няколко минути му се инжектира подкожно апоморфин?
— Незабавно ще бъде предизвикано повръщане и морфинът ще бъде изхвърлен от организма.
— Следователно, ако двама души ядат от едни и същи сандвичи или пият един и същи чай, а след това единият от тях си инжектира подкожно доза апоморфин, какъв ще бъде резултатът, при условие, че храната или чаят са съдържали морфин?
— Храната и чаят заедно с морфина ще бъдат повърнати от човека, който си е инжектирал апоморфин.
— За този човек ще има ли неблагоприятни последствия?
— Не.
Изведнъж в съда се разнесе оживен шепот. Съдията въдвори ред.
VII
— Вие сте Амилия Мери Седли и живеете на Чарлс Стрийт №17, Бунамба, Окланд, Нова Зеландия.
— Да.
— Познавате ли госпожа Дрейпър?
— Да. Познавам я от повече от двайсет години.