— Знаете ли моминското й име?
— Да. Присъствах на сватбата й. По баща се казва Мери Райли.
— В Нова Зеландия ли е родена?
— Не, дойде от Англия.
— Присъствахте ли на съдебните заседания от началото на процеса?
— Да, присъствах.
— Видяхте ли Мери Райли или Дрейпър в съда?
— Да.
— Къде я видяхте?
— На свидетелското място, когато даваше показания.
— Под какво име?
— Джеси Хопкинс.
— Напълно ли сте сигурна, че Джеси Хопкинс е жената, която познавате като Мери Райли или Дрейпър?
— Нямам никакво съмнение.
В края на залата настъпи леко раздвижване.
— Кога за последен път видяхте Мери Дрейпър?
— Преди пет години. Замина за Англия.
Сър Едуин се поклони на прокурора и каза:
— Свидетелката е ваша.
Сър Самюъл стана. Лицето му изразяваше леко объркване.
— Струва ми се, че бъркате, госпожо Седли.
— Не бъркам.
— Може да сте се подвели от случайна прилика.
— Познавам Мери Дрейпър достатъчно добре.
— Сестра Хопкинс е дипломирана участъкова сестра.
— Преди да се омъжи, Мери Дрейпър работеше в болница като медицинска сестра.
— Разбирате ли, че обвинявате в лъжесвидетелство свидетел на обвинението, призован в името на Краля?
— Зная какво говоря.
VIII
— Едуард Джон Маршъл, вие сте били няколко години в Окланд, Нова Зеландия, а сега живеете на Рен Стрийт №14, Детфорд, Англия?
— Точно така.
— Познавате ли Мери Дрейпър?
— Да, познавам я от Нова Зеландия.
— Видяхте ли я днес в съда?
— Да. Нарече се Хопкинс, но е госпожа Дрейпър.
Съдията вдигна глава и с ясен и остър глас каза:
— Мисля, че е необходимо свидетелката Джеси Хопкинс да бъде призована отново.
Последва пауза, после залата зашумя.
— Ваша милост, Джеси Хопкинс напусна съда преди няколко минути.
IX
— Еркюл Поаро.
След като положи клетва, Еркюл Поаро застана на свидетелското място, засука мустаците си и зачака наклонил леко глава на една страна. Съобщи името, адреса и професията си.
— Мосю Поаро, познавате ли този документ?
— Да.
— Как се сдобихте с него?
— Даде ми го участъковата сестра Хопкинс.
Сър Едуин каза:
— Ако позволите, милорд, ще прочета документа на глас и после ще го предам на съдебните заседатели.
Глава четвърта
I
Заключителна реч на защитата:
— Господа съдебни заседатели, сега отговорността пада изцяло върху вас. Вие трябва да решите дали Елинор Карлайл ще излезе от този съд като свободен човек. Ако след доказателствата, които чухте, вие решите, че Елинор Карлайл е отровила Мери Джеръд, тогава ваше право е да я признаете за виновна. Но ако установите, че доказателствата „за“ и „против“ обвиняемата имат еднаква сила, или ако намерите, че има по-силни доказателства срещу друг човек, то ваше задължение е да я освободите, без да губите време. От фактите по делото, изнесени досега, стана ясно, че случаят се оказа много по-различен, отколкото в началото. Вчера след драматичните доказателства, представени от мосю Еркюл Поаро, аз призовах нови свидетели, които недвусмислено да докажат, че Мери Джеръд е била незаконна дъщеря на Лора Уелман. Това означава, че най-близката кръвна роднина на госпожа Уелман не е племенницата й Елинор Карлайл, а незаконната й дъщеря, носила името Мери Джеръд. Не се съмнявам, че в този смисъл ще бъдат и напътствията на негова светлост. Следователно след смъртта на госпожа Уелман Мери Джеръд щеше да наследи огромно богатство. Ето, господа, в какво се изразява трудността на ситуацията. Една сума, възлизаща на около двеста хиляди лири, щеше да бъде наследена от Мери Джеръд. Но тя не е знаела този факт. Не е знаела и истинската самоличност на жената, наричаща се Хопкинс. Вие, господа, може да решите, че Мери Райли или Дрейпър е имала съвсем законни основания да приеме името Хопкинс. Ако е така, защо не се изправи пред вас, за да поясни причините? Всичко, което знаем, е следното: сестра Хопкинс е подтикнала Мери Джеръд да направи завещание, според което цялата й собственост се наследява от Мери Райли, сестра на Елайза Райли. Известно ни е, че благодарение на професията си сестра Хопкинс е имала достъп до морфин и апоморфин и е била добре запозната със свойствата им. Доказано бе също, че сестра Хопкинс не каза истината, когато заяви, че драскотината на китката й е от бодил на роза, която всъщност няма бодли. Защо ще лъже, освен за да скрие, че драскотината е от подкожна инжекция? Спомнете си също, че обвиняемата заяви под клетва, че когато е отишла в килера, сестра Хопкинс не е изглеждала добре и е имала зеленикав цвят на лицето си — признак, че се е чувствала много зле. Искам да подчертая и друг момент. Ако беше живяла още двайсет и четири часа, госпожа Уелман щеше да направи завещание и е почти сигурно, че в него щеше да бъде предвидена добра сума за Мери Джеръд. Тя обаче едва ли би й оставила цялото си състояние, защото е вярвала, че непризнатата й дъщеря би била по-щастлива в средата, в която живее. Не аз трябва да се произнеса по доказателствата срещу друг човек. Искам само да покажа, че той е имал същите възможности и далеч по-сериозен мотив за убийство. От тази гледна точка, господа съдебни заседатели, твърдя, че делото срещу Елинор Карлайл се обезсилва…