II
Кратко изложение на съдията, господин Бедингфийлд:
— … трябва да сте напълно убедени, че тази жена е дала смъртоносната доза морфин на Мери Джеръд на двайсет и седми юли. Ако не сте — би следвало да признаете обвиняемата за невинна. Обвинението заяви, че единственият човек, който е имал възможност да даде отровата на Мери Джеръд, е била обвиняемата. Защитата успя да докаже, че има и други алтернативи. Посочено бе, че Мери Джеръд е могла да се самоубие, но единственото доказателства в подкрепа на това мнение е фактът, че е направила завещание малко преди да умре. Не се намери никакво доказателство, че е била потисната или нещастна, или в такова състояние на духа, което да доведе до подобна стъпка. Изложено бе и предположението, че някой друг е могъл да сложи морфин в сандвичите, докато Елинор Карлайл е отсъствала от къщата. Но в такъв случай отровата е била предназначена за Елинор Карлайл и смъртта на Мери Джеръд е била грешка. Третата версия, представена от защитата, е, че друг човек е имал същата възможност да даде морфина и отровата е била сложена в чая, а не в сандвичите. В подкрепа на тази версия защитата призова свидетеля Литълдейл, който заяви под клетва, че парченцето хартия, намерено в килера, е част от етикет на опаковка, съдържаща таблетки от апоморфин хидрохлорид, много мощно средство за повръщане. Бяха ви представени и двата вида етикети. Според мен полицията носи голяма отговорност, че не е проверила щателно парченцето и е направила погрешното заключение, че се отнася за етикет от опаковка морфин. Свидетелката Хопкинс заяви, че си е одраскала китката на розата, растяща пред малката къща. Свидетелят Уоргрейв огледа растението и потвърди, че по него няма бодли. Вие трябва да решите от какво е драскотината на китката на сестра Хопкинс и защо тя е излъгала… Ако обвинението ви е убедило, че подсъдимата, а не някой друг е извършил престъплението, би следвало да я признаете за виновна. Ако алтернативната версия, представена от защитата, е възможна и е в съответствие с доказателствата, обвиняемата трябва да бъде оправдана. Ще ви помоля да обмислите присъдата старателно и да проявите смелост при преценката на представените ви доказателства.
III
Въведоха Елинор в съдебната зала. Влязоха съдебните заседатели.
— Господа съдебни заседатели, постигнахте ли съгласие относно присъдата?
— Да.
— Обърнете се към подсъдимата и кажете дали я признавате за виновна или за невинна.
— Невинна…
Изведоха я през страничната врата.
Осъзнаваше, че я поздравяват… Лицето на Роди, на детектива с големите мустаци…
Но тя се обърна към Питър Лорд:
— Искам да се махна…
Сега двамата прекосяваха бързо Лондон, седнали в удобния даймлер.
Той мълчеше, а тя се наслаждаваше на блажената тишина.
Всяка минута я отвеждаше все по-далече и по-далече.
Нов живот… Изведнъж каза:
— Аз… искам да отида на някое спокойно място… където няма да виждам никакви лица…
— Всичко съм уредил. Отивате в санаториум. Спокойно място с красиви градини. Там никой няма да ви намери и да ви безпокои.
— Да, желая тъкмо това… — въздъхна тя.
Помисли си, че той я разбираше само защото беше лекар. Разбираше я и не я закачаше. Такова блажено спокойствие й носеше присъствието му. Да избяга от всичко, далеч от Лондон… на безопасно място…
Искаше да забрави, да забрави всичко… Вече нищо не изглеждаше истинско. Досегашният й живот и емоции бяха отминали, приключени и изчезнали. Чувстваше се като съвършено ново, неопитно и беззащитно създание, непокътнато и неопетнено, започващо битието си отначало. Страхуваше се, ужасно се страхуваше.