— Сестра Хопкинс?
— Не. Родерик Уелман беше първият човек, който привлече вниманието ми. И той ме излъга. Каза ми, че е напуснал Англия на девети юли и се е върнал на първи август. Но сестра Хопкинс между другото спомена, че Мери Джеръд е отхвърлила предложението на Родерик веднъж в Мейдънсфорд и „втори път, когато са се срещнали в Лондон“. Вие ми съобщихте, че Мери Джеръд е заминала за Лондон на десети юли, един ден след като Родерик Уелман е напуснал Англия. А в такъв случай кога са могли да се срещнат Мери Джеръд и Родерик Уелман? Изпратих своя приятел крадеца да се потруди и като разгледах паспорта на Уелман, открих, че е бил в Англия от двайсет и пети до двайсет и седми юли. Той умишлено ме беше излъгал. Известно време мисълта ми беше заета от сандвичите, оставени без надзор в килера, докато Елинор Карлайл е била в малката къща. Следователно тя е трябвало да бъде жертвата, а не Мери. Имал ли е Родерик Уелман някакъв мотив да убие Елинор Карлайл? Да, и то сериозен. Тя е направила завещание, в което му оставя всичко. И като поразпитах умело, открих, че може би Родерик Уелман е знаел за него.
— А защо решихте, че е невинен? — попита Питър Лорд.
— Поради още една лъжа. Една също толкова наивна, глупава и ненужна лъжа. Сестра Хопкинс каза, че е одрала китката си на увивната роза и бодилът е останал забит в ръката й. Отидох да видя розата. Тя нямаше бодли… Сестра Хопкинс ме бе излъгала толкова глупаво и безсмислено, че привлече вниманието ми. Започнах да размишлявам. Дотогава впечатлението ми за нея беше, че е съвсем справедлив и последователен свидетел с подчертано предубеждение към обвиняемата, което бе естествено поради привързаността й към мъртвото момиче. А тази глупава и безполезна лъжа ме подтикна отново да преценя много внимателно сестра Хопкинс и твърденията й. Разбрах нещо, което до този момент не бях успял да прозра. Тя имаше някакви сведения за Мери Джеръд и много искаше те да се разчуят.
— Мислех, че е точно обратното — изненада се Питър Лорд.
— Привидно, да. Тя чудесно изигра ролята си на човек, който знае нещо, но не желае да го каже! Когато обаче помислих внимателно, установих, че с всяка дума цели точно обратното. Разговорът ми със сестра О’Брайън потвърди подозрението ми. Сестра Хопкинс я беше използвала много хитро, без О’Брайън да се усети. Разбрах, че сестра Хопкинс играе някаква игра. Съпоставих двете лъжи, нейната и на Родерик Уелман. Можеше ли някой от двамата да има разумно обяснение за лъжата си? За Родерик си отговорих веднага — да. Той е много чувствителна личност. Да признае, че не е успял да удържи на намерението си да остане в чужбина и се е върнал при момичето, което не е искало да има нищо общо с него, би било голям удар за честолюбието му. Тъй като не го подозираха, че е бил близо до местопрестъплението и че е замесен по някакъв начин, той тръгна по линията на най-малкото съпротивление и за да избегне неприятностите (много характерно за него!), не си призна за краткото си завръщане в Англия. Просто заяви, че се е върнал на първи август, когато е научил за убийството. А сега за сестра Хопкинс. Имаше ли смислено обяснение за лъжата й? Колкото повече мислех, толкова по-необичайно ми изглеждаше. Защо сестра Хопкинс е трябвало да излъже за драскотината на китката си? Какво беше значението на тази драскотина? Започнах да си задавам някои въпроси. Чий е бил откраднатият морфин? На сестра Хопкинс. Кой е могъл да даде морфина на госпожа Уелман? Сестра Хопкинс. Добре, но защо е привлякла внимание върху изчезването му? Ако го беше извършила, имаше един-единствен отговор на този въпрос — защото вече е била планирала другото убийство, убийството на Мери Джеръд, и се е нуждаела от някого, върху когото да хвърли вината, като покаже, че и той е имал възможност да се сдобие с морфина. И други неща си дойдоха на мястото. Анонимното писмо, изпратено на Елинор. Трябвало е да провокира лоши чувства между Елинор и Мери. Без съмнение целта е била Елинор да дойде в имението и да се противопостави на влиянието, което е имала Мери върху госпожа Уелман. Влюбването на Родерик Уелман в Мери е било съвсем непредвидено обстоятелство, но сестра Хопкинс го е оценила веднага. Намерила е нужния мотив за изкупителната си жертва Елинор. Но каква е била причината за двете престъпления? Какъв мотив би могла да има сестра Хопкинс, за да убие Мери Джеръд? Започна да ми просветлява, но съвсем слабо. Сестра Хопкинс е имала голямо влияние върху Мери и го е използвала, за да подтикне момичето да направи завещание. Но завещанието не облагодетелства сестра Хопкинс. То е в полза на лелята на Мери, която живее в Нова Зеландия. И тогава си спомних една случайна реплика на човек от селото — че лелята е била медицинска сестра в някаква болница. Светлината се позасили. Замисълът на престъплението започна да се изяснява. Следващата стъпка беше лесна. Посетих отново сестра Хопкинс. Двамата разиграхме чудесна комедия. Накрая тя се остави да я убедя да каже онова, което целеше да се разбере от самото начало! Само дето го направи може би малко по-рано, отколкото възнамеряваше! Но ситуацията беше толкова подходяща, че не можа да устои. В крайна сметка все някога истината трябваше да излезе наяве. С добре симулирано нежелание тя ми показа писмото. И така, приятелю, вече не беше само предположение. Аз знаех! Писмото я издаде.