— Как? — попита Питър Лорд и сви вежди.
— Mon cher! Върху плика на писмото беше написано: „За Мери, да й бъде изпратено след смъртта ми“. Но от съдържанието ясно се разбираше, че Мери Джеръд не трябва да знае истината. Освен това думичката „изпратено“ (а не предадено) беше много красноречива. Писмото не е било предназначено за Мери Джеръд, а за друга Мери. Елайза Райли е разкрила истината на сестра си Мери Райли в Нова Зеландия. Сестра Хопкинс не е намерила писмото в малката къща след смъртта на Мери Джеръд. Имала го е от много години. Получила го е в Нова Зеландия, където й е било изпратено, след като сестра й е починала. — Поаро замълча, после продължи: — Когато човек види истината с очите на разума, останалото е лесно. Предимствата на пътуването със самолет ни позволи на делото да се яви свидетел, който добре е познавал Мери Дрейпър в Нова Зеландия.
— Ако предположим, че бяхте сбъркали и се беше оказало, че сестра Хопкинс и Мери Дрейпър са две различни личности? — попита Питър Лорд.
— Аз никога не бъркам! — каза детективът студено.
Питър Лорд се засмя.
Поаро поде отново:
— Приятелю, сега ние знаем нещо за тази жена Мери Райли или Дрейпър. Полицията в Нова Зеландия не е успяла да открие достатъчно доказателства, за да я осъди, но тя е била под наблюдение, докато един ден внезапно е напуснала страната. Смъртта на някаква нейна пациентка, възрастна дама, завещала на „милата сестра Райли“ прилична сума, доста озадачила лекаря, който се грижел за нея. Съпругът на Мери Дрейпър си направил застраховка „Живот“ в нейна полза за значителна сума. Починал внезапно и необяснимо. За нейно нещастие обаче той забравил да изпрати по пощата чека до застрахователната компания. На съвестта й може би тежи смъртта и на други хора. Съвсем сигурно е обаче, че тя е безскрупулна и безпощадна жена. Можете да си представите какви мисли са се породили в жестокия й мозък от писмото на сестра й. Когато в Нова Зеландия е станало доста напечено за нея, тя се е върнала в Англия и е започнала работа под името Хопкинс (това име принадлежи на нейна бивша колежка от болницата, починала в чужбина). Целта й е била да отиде в Мейдънсфорд. Вероятно е замисляла изнудване. Но госпожа Уелман не е била жена, която би допуснала да бъде изнудвана, и сестра Райли, или Хопкинс, много предвидливо не е предприела нищо. Несъмнено е поразпитала тук-там и е установила, че госпожа Уелман е много богата и може би от някоя случайно изтървана дума е разбрала, че старата дама не е направила завещание. И така, през онази юнска вечер, когато сестра О’Брайън е споделила с колежката си, че госпожа Уелман иска да повикат адвоката й, Хопкинс не се е поколебала. Госпожа Уелман е трябвало да умре, без да остави завещание, за да може незаконната й дъщеря да наследи всичките й пари. Хопкинс вече се била сприятелила с Мери Джеръд и е имала голямо влияние върху момичето. Оставало е само да я убеди да напише завещание, с което да остави всичките си пари на сестрата на майка си. Всяка дума в завещанието е била внимателно премислена от нея. Не се споменава нищо за родствена връзка, а само за „Мери Райли, сестра на Елайза Райли“. След като го е подписала, Мери Джеръд е била обречена. Тази жена е чакала само подходяща възможност. Предполагам, че вече е била планирала как да извърши престъплението — да използва апоморфин, за да си осигури алиби. Може би е мислила да събере Елинор и Мери в дома си, но когато Елинор е дошла в малката къща и ги е поканила на сандвичи, тя веднага е оценила чудесната възможност. Обстоятелствата са били такива, че Елинор със сигурност е щяла да бъде обвинена.
— Ако не бяхте вие, тя щеше да бъде осъдена — каза Питър Лорд.
— Не, на вас, приятелю, тя трябва да благодари за живота си — възрази Еркюл Поаро бързо.